Охрена горска печурка

Agaricus sylvicola. Шапките на неразвитите гъби са кълбовидни до трапецовидни в профил.

Agaricus sylvicola (Vittad.) Peck
семейство Agaricaceae (Печуркови)

*Латинското име понякога се изписва Agaricus silvicola.

У нас Охрена горска печурка.

По света Wood mushroom (английски), Dünnfleischiger Anisegerling (немски), Agaric des bois (френски), Шампиньoн лесной гладенький (руски).

Шапка Отначало кълбовидна, после закръглена, но напълно плоска при пълна зрялост, гладка. Цветът е бял до кремав, при натиск и нараняване се променя бавно до охрено-жълт. Ръбът е тънък, равен, леко издаден и подвит към ламелите. От 5 до 10 cm в диаметър.

Ламели Свободни от пънчето. Първоначално са почти бели до бледо сиво-розови, по-късно се променят до сиво-розови и накрая до шоколадовокафяви.

Пънче Цилиндрично, към основата внезапно се разширява и оформя като малка луковица. Подобно на шапката отначало цветът е бял, при нараняване пожълтява. Високо до 12 cm.

Пръстен Мембранозен, двупластен, крехък, увиснал. При младите плодни тела е свързан с ръба на шапката (частично покривало). Горната му повърхност е бяла и гладка, а отдолу е втория пласт, надигнат и наподобяващ зъбно колело, но не винаги добре оформено.

Месо Тънко, бяло, пожълтява при срязване или нараняване. С отчетлива миризма на анасон. Вкусът e гъбен.

Спори Елипсовидни, гладки, тънкостенни, с размери 5–6 x 3–4 µm. Споровият отпечатък е с черно-кафяв цвят.

Местообитание Върху почвата и опадали листа в широколистни и иглолистни гори. Появява се през лятото и есента, но рядко в големи количества.

Коментар В Европа се събира като подходяща за ядене. (Източници: №5,7,8,9,10) Има съобщения от Северна Америка, че може да причини алергични реакции у някои хора.

Сходни видове Може да бъде объркана с отровната Карболова печурка (Agaricus xanthodermus), за която е характерна неприятната миризма на карбол (или мастило) и пожълтяващото месо в основата на пънчето. Отличителна черта на Agaricus sylvicola е отчетливата миризма на анасон. Има доста прилики с Ливадната печурка (Agaricus arvensis), която обаче се среща в пасища и тревисти места, между храсталаци и в овощни градини, а не в горите. Поради все още недобре изразения розов цвят на ламелите, съвсем младите плодни тела на Agaricus sylvicola могат да бъдат объркани с плодни тела на силно отровните мухоморки (Amanita), като например Бялата мухоморка (Amanita verna) и Бялата леплива мухоморка (Amanita virosa), които в основата на пънчето имат волва наподобяваща торбичка.

Синаповата гъба (Hebeloma sinapizans) расте през есента в широколистните гори. Този вид също има кафяви ламели, но няма пръстен. Този и други видове хебелома имат характерна землиста миризма, която ги отличава от печурките.

Текста подготви Александър Грозданов.

Галерия Разгледайте допълнителни снимки в галерията.

Agaricus sylvicola. Долният пласт на частичното покривало наподобява зъбно колело.

Agaricus sylvicola. При нараняване бялата шапка се оцветява постепенно охрено-жълто.

 

 

 

 

 

 

 

 

 

Agaricus sylvicola. Ламелите отначало са сиво-розови, но по-късно стават тъмнокафяви.

Agaricus sylvicola. Основата на пънчето е разширена под формата на луковица.

 

 

 

 

 

 

 

 

 

Сбор на Agaricus sylvicola. Плодните тела са пожълтели след докосване.

 

 

 

 

 

 

 

 

 

Последна редакция на pavel от 6 Май, 2016 г.

Върни до горе

Leave a Reply

You can use these HTML tags

<a href="" title=""> <abbr title=""> <acronym title=""> <b> <blockquote cite=""> <cite> <code> <del datetime=""> <em> <i> <q cite=""> <s> <strike> <strong>