Едроспорова печурка

Млади Едроспорови печурки (Agaricus urinascens).

Agaricus urinascens (Jul. Schäff. & F.H. Møller) Singer
семейство Agaricaceae (Печуркови)

синоними Agaricus albertii Bon, Agaricus macrosporus (F.H. Møller & Jul. Schäff.) Pilát

У нас Едроспорова печурка, Магарешник.

По света Macro mushroom (английски), Grosssporiger Egerling (немски), Agaric à grande spores, Boule de neige (френски).

Шапка Масивна, голяма гъба. Достига 30 cm в диаметър (понякога дори 50 cm). Отначало е полукръгла, после закръглена до плоскоизпъкнала. При младите плодни тела цветът е бял до кремав, после охренокремав. При по-старите плодни тела кожицата се напуква до люспеста и ръбът може да бъде насечен.

Ламели Свободни от пънчето, гъсти. Отначало съвсем бледи или бледорозови, след това розово-кафяви, при пълна зрялост – шоколадовокафяви до черни.

Пънче Дебело, вретеновидно, леко вкореняващо се. До 12 cm високо. Цветът му е подобен на този на шапката. Над пръстена е гладко, под него – люспесто, пухкаво.

Пръстен Мембранозен, дебел,  увиснал, понякога нацепен. Отгоре е гладък, отдолу – люспест  (когато не е разкъсан, гледан отдолу наподобява зъбчато колело).

Месо Плътно и дебело. С бял цвят, не се променя при срязване и нараняване. Месото в основата на пънчето може да е розово при срязване.  При младите и зрелите екземпляри – с отчетлива миризма на анасон или напомняща на счукан бадем. При старите плодни тела миризмата става неприятна (амонячна).

Спори Споровият прах е шоколадовокафяв. Спорите са големи (с дължина над 10 μm), елиптични, гладки, дебелостенни.

Местообитание Расте върху почвата по пасища и ливади, в открити и силно затревени гори, самостоятелно или в кръгове. Среща се рядко, от лятото до ранна есен (VI-X).

Коментар Неотровна гъба, добра за ядене – (Източници: №5,7,8,9,10).

Сходни видове Макар и малко вероятно, може да бъде объркана с отровната Карболова печурка (Agaricus xanthodermus), за която е характерна неприятната миризма на карбол (или мастило) и пожълтяващото месо в основата на пънчето, както и с други видове Agaricus с неприятна миризма и пожълтяващо месо, които не бива да се събират. Отличителна черта на младите и зрелите екземпляри на Agaricus urinascens е отчетливата миризма на анасон или на счукан бадем.

Младите плодни тела на Agaricus urinascens могат да наподобяват донякъде смъртоносно отровните Amanita verna (Бяла мухоморка), A. virosa (Бяла леплива мухоморка) и A. phalloides (Зелена мухоморка), но всички тези мухоморки имат волва, каквато липсва при печурката.

Текста подготви Александър Грозданов. Използвано е също описанието на тази гъба в английския сайт Wild About Britain.

Галерия Разгледайте допълнителни снимки в галерията.

Едроспорови печурки (Agaricus urinascens). Шапката е люспеста, с тенденция да се напуква.

Едроспорова печурка (Agaricus urinascens). Пънчето е покрито с люспи в долната си част.

 

 

 

 

 

 

 

 

 

Млади Едроспорови печурки (Agaricus urinascens). Месото е бяло и не промяна цвета си. Ламелите отначало са съвсем бледи.

Млади Едроспорови печурки (Agaricus urinascens). Шапката може да пожълтее при нараняване.

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

Едроспорова печурка (Agaricus urinascens). Частичното покривало преди то да се разкъса.

Едроспорова печурка (Agaricus urinascens).

 

 

 

 

 

 

 

 

 

Едроспорова печурка (Agaricus urinascens). След като частичното покривало се разкъса, ламелите придобиват розов цвят.

Стара Едроспорова печурка (Agaricus urinascens).

 

 

 

 

 

 

 

 

 

Последна редакция на pavel от 6 Април, 2016 г.

Върни до горе

Leave a Reply

You can use these HTML tags

<a href="" title=""> <abbr title=""> <acronym title=""> <b> <blockquote cite=""> <cite> <code> <del datetime=""> <em> <i> <q cite=""> <s> <strike> <strong>