Овча прахан

Овча прахан (Albatrellus ovinus).

Albatrellus ovinus (Schaeff.) Kotl. & Pouzar
семейство Albatrellaceae

синоним Polyporus ovinus (Schaeff.) Fr., Scutiger ovinus (Schaeff.) Murrill

У нас Овча прахан, Овча праханка.

По света Sheep polypore (английски), Polypore des brebis (френски), Schaf-Porling (немски), Tрутовик овечий, Овечий гриб (руски).

Шапка Отначало изпъкнала, по-късно сравнително плоска, но неравномерна. Сивкава, сиво-бежова, с белезникава или бяла периферия. Често с допълнителни бледожълтеникаво-зеленикави и бледорозови нюанси, особено по наранени места. Повърхността отначало е суха, гладка и мъхеста, по-късно е напукана и неравна. Ръбът е месест и дълго време остава подвит. Диаметър – до 15 cm.

Тръбички Плитки – 1-2 mm, низбягващи по пънчето. Порите са много фини, бели до кремави и закръглени. Пожълтяват след нараняване.

Пънче Плътно, дебело, гладко, бяло или белезникаво, като пожълтява след нараняване. Често ексцентрично разположено спрямо шапката, цилиндрично или стесняващо се към основата. Размери 2-6 x 1-3 cm.

Месо Твърдо и плътно, бяло или жълтеникаво, с приятна миризма и вкус, при старите екземляри леко горчиво. Реагира с калиева основа (KOH) и се оцветява жълто-зеленикаво.

Спори Споровият прашец е бял. Размерът на спорите е 3-4.5 х 3-3.5 μm.

Местообитание Стари иглолистни гори в планините. Вероятно образува микориза със смърч (Picea) и бор (Pinus). Расте както поединично, така и на големи групи. Понякога се случва няколко плодни тела да се съединят в керемидообразни туфи. Разпространен е във високопланинския иглолистен пояс на Витоша, Рила, Пирин и други наши планини. Сезонност – от средата на лятото до края на есента. (VII-XI).

Коментар Ядлива гъба само в млада възраст. (Източници: №1,2,3,4,5,9,11) По сведения на гъбари пожълтява при изваряване.

Сходни видове Сходен вид е Albatrellus confluens (Кифла), който също се намира често във високопланинския иглолистен пояс. Основен отличителен белег е оцветяването на шапката – при Albatrellus confluens шапките са розови до розово-оранжеви. Те често са подредени като керемиди една върху друга и се срастват помежду си.

По-сложно е отличаването на A. ovinus от други два вида, които са познати отскоро в Европа и не са проучени добре у нас.

Albatrellus subrubescens според континенталната литературата расте с борове (Pinus), в планини и низини. Има бледоохрена до оранжева шапка, която при стареене се напуква. Повърхностите на плодното тяло оранжевеят след нараняване. Пънчето често има виненочервени петна в долната си част. Месото нагарча, а под въздействие на калиева основа се оцветява червеникаво.

Albatrellus citrinus расте в смърчове гори (Picea) в планините, като предпочита варовити местности. Има жълтеникава шапка, която пожълтява допълнително като остарее.

Важна особеност е амилоидната реакция на спорите (потъмняване под въздействието на разтвор на Лугол). Спорите на A. ovinus са неамилоидни, докато тези на A. subrubescens и A. citrinus са амилоидни.

Сходен вид е и Osteina obducta. Плодните тела са също бели и с керемидообразна форма, но растат върху мъртва иглолистна дървесина.

Текста подготвиха В. Занев и П. Неделев.

Галерия Разгледайте допълнителни снимки в галерията.

Овча прахан (Albatrellus ovinus).

Овча прахан (Albatrellus ovinus).

 

 

 

 

 

 

 

Овча прахан (Albatrellus ovinus).

Овча прахан (Albatrellus ovinus).

 

 

 

 

 

 

 

 

Овча прахан (Albatrellus ovinus).

Овча прахан (Albatrellus ovinus).

 

 

 

 

 

 

 

 

Овча прахан (Albatrellus ovinus).

Овча прахан (Albatrellus ovinus).

 

 

 

 

 

 

 

 

Овча прахан (Albatrellus ovinus), отляво, и Кифла (Albatrellus confluens).

Порите на Овча прахан (Albatrellus ovinus), отляво, и Кифла (Albatrellus confluens).

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

Последна редакция на pavel от 11 Септември, 2017 г.

Върни до горе

3 коментара Овча прахан

Leave a Reply

You can use these HTML tags

<a href="" title=""> <abbr title=""> <acronym title=""> <b> <blockquote cite=""> <cite> <code> <del datetime=""> <em> <i> <q cite=""> <s> <strike> <strong>