Сесилиева сурогризка

Amanita ceciliae.

Amanita ceciliae (Berk. & Broome) Bas
семейство Amanitaceae (Мухоморкови)

синоними Amanita inaurata Secr. ex Gillet, Amanita strangulata sensu auct. mult.

У нас Сесилиева сурогризка, Сурогризка на Сесилия.

По света Snakeskin grisette (английски), Amanite étranglée (френски), Riesen-Scheidenstreifling (немски), Мухомор сицилийский (руски).

Шапка Първоначално яйцевидна, по-късно звънчевидна, изпъкнала и накрая плоска. Медно-жълта до кафява, като центърът е винаги с по-наситен цвят, а периферията е по-светла до почти бяла. Повърхността е гладка и лъскава, покрита с многобройни накъсани остатъци от общото покривало. Тези остатъци са оцветени сиво до сиво-черно и потъмняват със старостта. Ръбът е ясно набразден. Диаметър до 15 cm.

Ламели Бели, нагъсто разположени и свободни от пънчето.

Пънче Цилиндрично или слабо разширяващо се към основата, където е обхванато от остатъка от общото покривало (волва), без пръстен. Белезникаво до сивкаво, мъхесто и много често покрито с релефна зигзаговидна шарка. При допир остават тъмни петна. В близост до волвата зигзаговидната шарка изчезва и могат да се срещнат една или повече пръстеновидни структури. Височина до 20 cm.

Волва Остатък от общото покривало под формата на задебеление в основата, в горната си част с повдигнат ръб, често обикалящ пънчето в косо направление. Отначало белезникава, по-късно сива, особено по ръба.

Месо Бяло, по-сивкаво в пънчето и особено в основата му. Дебело, но крехко. В месото на пънчето се разполага кухина, изпълнена с памуковидни хифи. Миризмата и вкусът не са специфични.

Спори Споровият прашец е бял. Спорите са сферични, с диаметър 10-14 μm.

Местообитание Гъбата се среща спорадично в гори и паркове с широколистни дървета:  дъб (Quercus), бук (Fagus), бреза (Betula) и габър (Carpinus) и по-рядко с иглолистни дървета – смърч (Picea) и други.  Плододава поединично или на малки групи през лятото и есента.

Коментар В литературата съществува спор относно ядливостта. Според едни автори гъбата е неядлива или непозната (Източник: №5,7), а според други е ядлива, но не в сурово състояние. (Източник: №9) Смятаме гъбата за твърде слабо позната и не препоръчваме да се събира.

Сходни видове Видът се различава лесно от много други видове мухоморки (Amanita) поради отсъствието на пръстен. От групата на мухоморки без пръстени (секция Vaginatae или понякога наричани род Amanitopsis) този вид се отличава с характерната форма на волвата, която не наподобява торбичка, и сивите остатъци от общо покривало.

Amanita beckeri има подобен цвят на шапката и волва с подобна форма. Разликата е в оцветените в ръждивокафяво остатъци от общо покривало и зигзаговидна шарка на пънчето.

Текста подготви П. Неделев.

Галерия Разгледайте допълнителни снимки в галерията.

Amanita ceciliae. Остатъците от общо покривало върху шапката са сиви. Ръбът е набразден.

Amanita ceciliae. Младo плодно тяло, изцяло обвито с общо покривало.

 

 

 

 

 

 

 

 

 

Amanita ceciliae. Пънчето отвътре е кухо и изпълнено с памуковидни нишки.

Amanita ceciliae. Волвата в основата представлява разширение с повдигнат ръб в горната си част.

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

Наблюдения

8.6.2011 Ловен парк, София В смесена гора (Quercus, Tilia и др.) П. Неделев
11.8.2011 Ловен парк, София В смесена гора (Quercus, Tilia и др.) П. Неделев

Последна редакция на pavel от 30 Април, 2017 г.

Върни до горе

1 comment to Сесилиева сурогризка

Leave a Reply

You can use these HTML tags

<a href="" title=""> <abbr title=""> <acronym title=""> <b> <blockquote cite=""> <cite> <code> <del datetime=""> <em> <i> <q cite=""> <s> <strike> <strong>