Фризиева мухоморка

Amanita eliae. Ръбът на шапката е изразено набразден.

Amanita eliae Quél.
семейство Amanitaceae (Мухоморкови)

У нас Фризиева мухоморка.

По света Amanite isabelle, Amanite de Fries (френски), Isabellfarbiger Wulstling (немски), Мухомор Элиаса (руски).

Шапка Отначало полукълбовидна, по-късно плоска със слабо изразена гърбица в центъра. Кремава, бежова или бяла, като периферията е по-светла от центъра. Понякога остават остатъци от цялостното покривало под формата на бели, кремави или сиви парцалчета. Периферията е ясно набраздена. Диаметър до 8 cm. Екземпляри със сиви остатъци се определят от някои автори като Amanita eliae var. griseovelata.

Ламели Бели, гъсти и несраснали с пънчето.

Пънче Дълбоко вкоренено. Цилиндрично, в основата слабо разширено и с остатъци от общото покривало (волва), с пръстен. Над пръстена пънчето е вертикално набраздено и със зигзаговидно накъсана повърхност. Под него повърхността е груба и понякога нацепена. Височина до 20 cm. Обикновено пънчето е с височина значително по-голяма от диаметъра на шапката и това е една от характерните особености на вида.

Пръстен Широк, висящ и траен, но може да е разпаднат и да отсъства. Бял. Отдолу, с малки, бели или сивкави брадавици по ръба. Горната повърхност е покрита с бразди, които продължават нагоре по пънчето.

Волва Тесен, бял пояс. Нежен и често разкъсан, с малко на брой провиснали парцалчета в основата на пънчето.

Месо Бяло и непроменящо цвета си, но понякога розовеещо под кожицата на шапката. Плътно. Без особени миризма и вкус.

Спори Споровият прашец е бял.

Местообитание Расте в топли широколистни гори, типично с дъб (Quercus). Плододава през пролетта и ранното лято. Нашите наблюдения на вида в България са извършени през месеците май и юни (V, VI). По литературни данни, макар и по-рядко, може да се срещне и през останалата част от лятото и есента. В европейски мащаб това е сравнително рядък вид, който се среща по-често в южните части. Не се знае много за разпространението му в България.

Коментар Ядливостта на тази гъба е неизяснена. Възможно е да е отровна. (Източници: №5,6)

Сходни видове Amanita eliae може лесно да се сбърка с други видове от род Amanita. Бялата мухоморка (Amanita verna) също плододава през пролетта и началото на лятото и има шапка с ненабразден ръб и волва с форма на торбичка. Възможно е да се сбърка и с бледи плодни тела на Бисерката (Amanita rubescens), които обаче притежават почервеняващо месо и волва под формата на червено-кафяви брадавици разположени в редици.

Текста подготви П. Неделев.

Галерия Разгледайте допълнителни снимки в галерията.

Amanita eliae. Характерно за гъбата е наличие на пънче, което е много по-дълго, отколкото шапката е широка.

Amanita eliae. Горната повърхност на пръстена и пънчето над него са вертикално набраздени.

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

Волвата на Amanita eliae е под формата на пръстеновиден пояс и е съвсем крехка.

Amanita eliae, младо плодно тяло. Цветът на остатъците по шапката варира от бял, кремав до сив.

 

 

 

 

 

 

 

 

Amanita eliae.

Amanita eliae.

 

 

 

 

 

 

 

Amanita eliae.

Amanita eliae.

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

Последна редакция на pavel от 5 Септември, 2015

Върни до горе

Leave a Reply

You can use these HTML tags

<a href="" title=""> <abbr title=""> <acronym title=""> <b> <blockquote cite=""> <cite> <code> <del datetime=""> <em> <i> <q cite=""> <s> <strike> <strong>