Жълто-розова мухоморка

Жълто-розова мухоморка (Amanita gemmata).

Amanita gemmata (Fr.) Bertill.
семейство Amanitaceae (Мухоморкови)

синоним Amanita junquillea Quél.

У нас Жълто-розова мухоморка.

По света Gemmed Amanita (английски), Amanite jonquille (френски), Narzissengelbe Wulstling (немски), Мухомор ярко-жёлтый (руски).

Шапка Отначало полукълбовидна, по-късно изпъкнала и накрая плоска. Бледожълта, яркожълта, жълто-кафеникава или кремава, гола или покрита с остатъци от общо покривало под формата на бели парцалчета. Повърхността е гладка, във влажно време лепкава и с белезникави брадавички в центъра. Ръбът е слабо набразден и обикновено е по-светъл. До 10 cm в диаметър.

Ламели Бели, гъсти и несраснали с пънчето.

Пънче Цилиндрично или изтъняващо към върха, със слабо задебелена като луковица основа обхваната от остатък от общо покривало (волва), с или без пръстен. Бяло. Гладко над пръстена. Покрито с фини бели влакънца под пръстена. Височина до 10 cm.

Пръстен Тесен и висящ, често накосо или прилепнал спираловидно към пънчето. Бял. Понякога може да е слабо изразен или да отсъства.

Волва Бяла мембрана, която обгръща луковицовидното удебеление в основата на пънчето, с фин, повдигнат ръб спрямо неговата повърхност.

Месо Бяло. Под кожицата на шапката жълтеникаво. Без особени миризма или вкус.

Спори Споровият прашец е бял.

Местообитание Расте в широколистни и иглолистни гори, като показва слабо предпочитание към песъчливи и кисели почви. Видът е широко разпространен и се среща както в низините, така и в планините. Плододава през лятото и есента, но е възможно да се появи и през пролетта.

Коментар Отровна. Съдържа иботенова киселина и мусцимол и може да предизвика симптоми подобни на тези при отравяне с Amanita pantherina (Пантерка) или Amanita muscaria (Червена мухоморка). (Източници: №5,6,7,9, Atlas of Human Poisoning and Envenoming (second edition), J. H. Diaz, 2014, CRC Press) Въпреки това, на отделни места в литературата е записана като условно ядлива или съмнително ядлива. (Източници: №1,10)

Сходни видове

  1. Amanita citrina (Жълта мухоморка) притежава жълтеникава до бяла шапка. Тя се отличава с миризма на суров картоф и ненабразден ръб на шапката.
  2. Amanita eliae е вид с кремава до бяла шапка и подобна структура на волвата. Тя се среща в широколистни гори и има добре изразен набразден ръб на шапката.
  3. Бледи екземпляри на Amanita pantherina (Пантерка) силно наподобяват A. gemmata. Остатъците от общо покривало върху шапката на Amanita gemmata обикновено са парцалести и по-големи от тези на A. pantherina.
  4. Amanita heterochroma е рядък, непознат за нашата страна вид, който има жълта шапка, покрита с многобройни тъмни брадавици.
  5. Amanita gioiosa е друг непознат за нашата страна вид, който се среща в средиземноморски крайбрежни дъбови гори. Неговата шапка е със светло кафяв цвят и лесно може да се сбърка с екземпляр на A. gemmata. Останалите белези са сходни.

Текста подготви П. Неделев.

Галерия Разгледайте допълнителни снимки в галерията.

Жълто-розова мухоморка (Amanita gemmata). Месото и ламелите са бели. Основата на пънчето е задебелена.

Жълто-розова мухоморка (Amanita gemmata). Ръбът на шапката е слабо набразден.

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

Жълто-розова мухоморка (Amanita gemmata). Пръстенът е бял, ненабразден, прилепнал към пънчето и косо разположен.

Жълто-розова мухоморка (Amanita gemmata). Волвата е фина и е със слабо надигнат ръб.

 

 

 

 

 

 

 

 

 

Жълто-розова мухоморка (Amanita gemmata).

Жълто-розова мухоморка (Amanita gemmata).

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

Жълто-розова мухоморка (Amanita gemmata). Екземпляри, при които пръстен не се е образувал.

Сбор от Жълто-розови мухоморки (Amanita gemmata) с по-кафеникави шапки. (Бележка: гъбата с червена точка е от друг вид.)

 

 

 

 

 

 

 

 

 

Последна редакция на pavel от 8 Юни, 2015

Върни до горе

Leave a Reply

You can use these HTML tags

<a href="" title=""> <abbr title=""> <acronym title=""> <b> <blockquote cite=""> <cite> <code> <del datetime=""> <em> <i> <q cite=""> <s> <strike> <strong>