Пурпурнокафява мухоморка

Amanita porphyria.

Amanita porphyria Alb. & Schwein.
семейство Amanitaceae (Мухоморкови)

У нас Пурпурнокафява мухоморка, Порфирна мухоморка.

По света Grey-veiled Amanita (английски), Amanite porphyre (френски), Porphyrbrauner Wulstling (немски), Мухомор серый (руски).

Шапка Отначало звънчевидна, по-късно изпъкнала и накрая плоска с ниска гърбица. Кафява до сиво-кафява, по-тъмна в центъра. Вижда се рисунък от радиално разположени тъмни ивици. Повърхността е гладка, суха и лъскава. Ръбът е изправен и ненабразден. Остатъци от частично покривало обикновено отсъстват, но понякога присъстват малко на брой парцалести остатъци със сив цвят. Диаметър до 10 cm.

Ламели Бели, гъсти, свободни от пънчето.

Пънче Цилиндрично, но разширено в основата, с пръстен, разположен в горната част на пънчето. Над пръстена пънчето е бяло и е с фини вертикални бразди. Под пръстена се наблюдават сивкави ивици или люспи на белезникав фон. Височина до 12 cm.

Пръстен Нежен, висящ, траен. Бял или сив, като сивият цвят преобладава по ръба и по долната повърхност. Горната повърхност е фино набраздена.

Волва Дебела мембрана, която покрива удебелението в основата на пънчето, но не образува торбичка. Между нейния ръб и пънчето обикновено се образува широк и плитък улей. Сиво-кафява.

Месо Бяло, плътно. Има слаба неприятна миризма, наподобяваща ряпа или земя. Няма определен вкус.

Спори Споровият прашец е бял.

Местообитание Расте в широколистни и иглолистни гори в планините, най-често със смърч (Picea) или бор (Pinus). Предпочита кисели почви. Плододава през лятото и есента поединично или на малки групи и у нас се среща рядко.

Природозащитен статус Видът е внесен в Червената книга на България, но няма достатъчно данни за определяне степента на застрашеност. Повече информация и снимки на вида можете да намерите в сайта за Гъбите от Червената книга на България.

Коментар Неядлива, вероятно и отровна. (Източници: №9,10,12)

Сходни видове В същото местообитание може да се срещнат и други мухоморки с кафяви шапки. Гъстопетнистата мухоморка (Amanita excelsa) има многобройни ситни остатъци от общо покривало, покриващи шапката, и волва съставена от няколко редици сивкави брадавици. Пантерката (Amanita pantherina) има бели остатъци от общо покривало и волва с различна форма.

Жълтата мухоморка (Amanita citrina) е близка до Amanita porphyria по строеж и по форма на волвата. Типичната форма на Жълтата мухоморка има бяла до бледожълта шапка, но съществува и един рядък вариетет, който има сивкав оттенък на шапката, подобен на този при Amanita porphyria. Това е Amanita citrina var. intermedia. При този вариетет общото покривало и пръстенът са жълтеникави.

Текста подготви П. Неделев.

Галерия Разгледайте допълнителни снимки в галерията.

Amanita porphyria. Шапките са сиво-кафяви и лъскави, с видими радиални ивици.

Amanita porphyria. Пръстенът е сивкав.

 

 

 

 

 

 

 

 

 

Amanita porphyria. Понякога върху шапката остават сиви, парцалести остатъци от общо покривало.

Amanita porphyria. Разширението в основата на пънчето.

 

 

 

 

 

 

 

 

 

Amanita porphyria. Частичното покривало отдолу.

Amanita porphyria.

 

 

 

 

 

 

 

 

Amanita porphyria. Младо плодно тяло.

Amanita porphyria.

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

Последна редакция на pavel от 10 Декември, 2017 г.

Върни до горе

Leave a Reply

You can use these HTML tags

<a href="" title=""> <abbr title=""> <acronym title=""> <b> <blockquote cite=""> <cite> <code> <del datetime=""> <em> <i> <q cite=""> <s> <strike> <strong>