Шишарковидна мухоморка

Шишарковидни мухоморки (Amanita strobiliformis)

Amanita strobiliformis (Paulet ex Vittad.) Bertill.
семейство Amanitaceae (Мухоморкови)

синоним Amanita solitaria sensu NCL

У нас Шишарковидна мухоморка, Дрипава мухоморка.

По света Warted Amanita (английски), Amanite solitaire (английски), Fransiger Wulstling (немски), Мухомор шишковидный (руски).

Шапка Отначало кълбовидна, по-късно изпъкнала и накрая плоска. Бяла, бежова или бледосива. Покрита с многобройни, парцалести или брадавичести остатъци от общо покривало с бял, сивкав или тъмносив цвят. Тези остатъци са трайни и се отстраняват трудно. Ръбът е ненабразден, на места с висящи парцалчета от частично покривало. Диаметър до 20 cm.

Ламели Бели до кремави, гъсти и несраснали с пънчето. Ръбовете носят малко парцалчета.

Пънче Вкореняващо се. Цилиндрично, в основата с разширение наподобяващо луковица. Има остатъци от общо покривало (волва) и пръстен. Бяло. Над пръстена повърхността е фино набраздена вертикално. Под пръстена повърхността е груба и неравна, често люспеста. Височина до 18 cm.

Пръстен Широк, но грубо накъсан, увиснал. Бял. Горната повърхност е гладка или покрита с плитки бразди, които продължават нагоре по пънчето. Долната повърхност е пухеста.

Волва Под формата на бели или сивкави, едри брадавици разположени в редици около горната част на удебелението на пънчето.

Месо Бяло, плътно и дебело. Със слаба миризма на ряпа и без особен вкус.

Спори Споровият прашец е бледокремав. Спорите са елипсовидни, с размери 10-14 х 7-9 μm.

Местообитание Широколистни гори. Расте предимно на варовита почва и предпочита топли места. Гъбата се среща сравнително рядко у нас. Плододава поединично или на малки групи през лятото и есента.

Природозащитен статус Застрашен. Повече информация и снимки на вида можете да намерите в електронното издание на Червената книга на България и в сайта за Гъбите от Червената книга на България.

Коментар Някои автори смятат тази гъба за ядлива. (Източници: №5,7,9,10) Ние препоръчваме да се избягва консумацията, поради това че е рядка и слабо позната и съществуват близки отровни видове.

Сходни видове Amanita strobiliformis е едра гъба с характерен външен вид. Важни белези са парцалестите остатъци от общо покривало по шапката, висящите парцалчета по ръба на шапката, накъсаният пръстен и основата на пънчето с форма на луковица.

Amanita echinocephala (Шипоглава мухоморка) е сходен вид с пирамидални остатъци от общо покривало, без парцалчета по ръба и с добре оформен пръстен. Този вид е рядък, но има склонност да обитава същите местообитания като A. strobiliformis.

Amanita vittadinii (Едролюспеста мухоморка) има шапка с множество ситни брадавици, добре оформен пръстен и пънче с множество люспи. Пънчето на този вид няма луковица в основата. Расте сред треви на открити места.

Други мухоморки с бял цвят като Amanita verna (Бяла мухоморка), Amanita virosa (Бяла леплива мухоморка) и други имат волва под формата на торбичка в основата на пънчето.

Текста подготви П. Неделев.

Шишарковидна мухоморка (Amanita strobiliformis). По ръба на шапката остават да висят остатъци от покривало.

Млада Шишарковидна мухоморка (Amanita strobiliformis).

 

 

 

 

 

 

 

 

 

Шишарковидна мухоморка (Amanita strobiliformis). След разкъсване на частичното покривало се образуват къс, накъсан пръстен.

Шишарковидни мухоморки (Amanita strobiliformis). Остатъци от общо покривало върху шапката са сивкави, парцалести и сравнително трайни.

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

Шишарковидна мухоморка (Amanita strobiliformis).

Шишарковидни мухоморки (Amanita strobiliformis). Основите на пънчетата са луковицовидно разширени.

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

Последна редакция на pavel от 31 Август, 2016 г.

Върни до горе

Leave a Reply

You can use these HTML tags

<a href="" title=""> <abbr title=""> <acronym title=""> <b> <blockquote cite=""> <cite> <code> <del datetime=""> <em> <i> <q cite=""> <s> <strike> <strong>