Бяла леплива мухоморка

Amanita virosa.

Amanita virosa Bertill.
семейство Amanitaceae (Мухоморкови)

У нас Бяла леплива мухоморка, Леплива бяла мухоморка.

По света Destroying angel (английски), Amanite vireuse (френски), Kegelhütiger Knollenblätterpilz (немски), Мухомор вонючий, Белая поганка (руски).

Шапка Отначало яйцевидна, по-късно конусовидна, изпъкнала и накрая почти плоска, с широка и ниска гърбица, често неравномерно развита. Бяла. Повърхността е гладка и лепкава, без остатъци от общо покривало. Ръбът отначало е слабо подвит, по-късно е изправен и е ненабразден. Диаметър до 12 cm.

Ламели Бели, гъсти и несраснали с пънчето.

Пънче Цилиндрично или слабо разширяващо се към основата обхваната от остатък от общо покривало (волва), с или без пръстен. Често изкривено. Бяло. Повърхността е груба, с езиковидни израстъци. Височина до 12 cm.

Пръстен Широк, накъсан и сравнително нетраен – може да липсва. Разполага се в горната част на пънчето, близо до шапката. Бял.

Волва Бяла мембрана, с торбеста форма, обгръщаща основата на пънчето. Често е скрита дълбоко в горската шума или почва и трябва да се изрови за да се разгледа.

Месо Бяло, плътно. С неприятна, сладникава миризма. Не бива да се опитва на вкус. Под въздействието на калиева основа (КОН) месото променя цвета си в яркожълто.

Спори Споровият прашец е бял. Спорите са сферични, с диаметър 8-10 μm.

Местообитание Високопланински широколистни и иглолистни гори, най-вече върху кисели почви. Плододава поединично или на малки групи и не се среща често. Плододава през лятото и есента.

Коментар Смъртоносно отровна гъба. Причинява синдром на фалоидно отравяне. (Източници: №5,6,7,8,9,10)

Сходни видове Amanita virosa лесно може да се сбърка с ядливи видове печурки, които растат в горите, като например Agaricus sylvicola (Охрена горска печурка) и Agaricus arvensis (Ливадна печурка), особено докато гъбите са неразвити или когато пънчетата се режат без да се търси волва в основата. Тези видове печурки нямат волва в основата на пънчето. При тях развитите плодни тела са с кафяви ламели, а споровият прашец е тъмнокафяв.

Следват сходни видове мухоморки, които са бели на цвят и имат торбеста волва.

  • Amanita verna (Бяла мухоморка) е подобен вид, който се среща обикновено в топли широколистни гори на по-ниска надморска височина. Този вид има шапка с различна форма и гладко или почти гладко пънче.
  • Amanita vaginata var. alba (Бял вариетет на Сурогризка) и подобни безпръстенни видове също могат да се сбъркат, тъй като пръстена при A. virosa не винаги се образува или остава закрепен за пънчето. Ръбът на шапката при тези видове е винаги набразден.

Текста подготви П. Неделев.

Amanita virosa. Пънчето е дълго и в основата си има торбеста волва.

Amanita virosa. Пънчето има груба повърхност.

 

 

 

 

 

 

 

 

 

Последна редакция на pavel от 31 Декември, 2014

Върни до горе

Leave a Reply

You can use these HTML tags

<a href="" title=""> <abbr title=""> <acronym title=""> <b> <blockquote cite=""> <cite> <code> <del datetime=""> <em> <i> <q cite=""> <s> <strike> <strong>