Едролюспеста мухоморка

Едролюспеста мухоморка (Amanita vittadinii).

Amanita vittadinii (Moretti) Vittad.
семейство Amanitaceae (Мухоморкови)

У нас Едролюспеста мухоморка, Витадиниева мухоморка.

По света Barefoot Amanita (английски), Amanite de Vittadini (френски), Schuppenstieliger Wulstling (немски), Мухомор Виттадини (руски).

Шапка Отначало кълбовидна, по-късно полукълбовидна или изпъкнала и накрая плоска. Бяла, понякога бледокремава при остаряване. Покрита с многобройни люспести брадавици, които са сравнително трайни, на цвят отначало бели, по-късно сивкави или кафеникави. Ръбът е накъсан, ненабразден и слабо провиснал. Диаметър до 15 cm.

Ламели Бели, по-късно кремави, гъсти и несраснали с пънчето.

Пънче Цилиндрично, но в основата изтъняващо, с пръстен. Бяло до кремаво, потъмнява при остаряване. Над пръстена пънчето е гладко. Под него и до основата пънчето е нагъсто покрито с повдигнати люспи. Височина до 15 cm.

Пръстен Широк, увиснал. Горната повърхност е гладка. Долната повърхност е покрита с брадавици, понякога подредени като зъбите в зъбно колело.

Волва Неясно разграничена от люспите покриващи долната част на пънчето.

Месо Бяло, плътно и дебело. Няма особени миризма и вкус.

Спори Споровият прашец е бледокремав. Спорите са елипсовидни, с размери 12-13.5 х 7.5-8.5 μm.

Местообитание Тревни площи в низините, включително пасища, овощни градини и паркове. Характерно за вида е, че не образува микориза с дървесни видове и съответно няма пристрастие към горски местообитания. Почти всички останали видове мухоморки (Amanita) са микоризни. Видът е разпространен в южните страни на Европа, включително и в България. Макар че не е често срещан вид, у нас е широко разпространен. Плододава поединично или на групи, от пролетта до есента.

Природозащитен статус Уязвим. Повече информация и снимки на вида може да намерите в сайта за Гъбите от Червената книга на България.

Коментар Информация за ядливостта на тази мухоморка е оскъдна и понякога противоречива. Според Roberto Galli (Le Amanite, 2001) тя е ядлива след подходящ начин на приготовление. Различни други източници я определят като ядлива, като неядлива и дори като отровна. (Източници: №1,9,15, Funghiitaliani.it, MycoDB.fr) Препоръчваме да не се събира за консумация.

Сходни видове Amanita vittadinii се разпознава лесно поради характерното местообитание, шапката покрита с брадавици и люспестото пънче. Може да се сравни с близки видове като Amanita echinocephala (Шипоглава мухоморка) и Amanita strobiliformis (Шишарковидна мухоморка), които имат луковицовидно разширени основи на пънчетата и растат в горите или в близост до дървета.

Съществува и един вариетет, Amanita vittadinii var. codinae, понякога разглеждан и като отделен вид – Amanita codinae. Характеризира се с по-малки размери и по-едри люспи, които са кафяви и при най-младите гъби. Среща се в средиземноморски местообитания, обикновено в близост до вечнозелени видове дъб (Quercus).

Текста родготви П. Неделев.

Едролюспеста мухоморка (Amanita vittadinii).

Едролюспеста мухоморка (Amanita vittadinii).

 

 

 

 

 

 

 

 

Млада едролюспеста мухоморка (Amanita vittadinii).

Млада едролюспеста мухоморка (Amanita vittadinii). Разперените люспи опасващи пънчето като пръстени са характерни.

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

Последна редакция на pavel от 31 Декември, 2014

Върни до горе

1 comment to Едролюспеста мухоморка

  • Намирали сме я в Беласица и в Струмска долина, край село Каменица, и край село Ново Кономлади, последното находище е от Виктор Гащтаров

Leave a Reply

You can use these HTML tags

<a href="" title=""> <abbr title=""> <acronym title=""> <b> <blockquote cite=""> <cite> <code> <del datetime=""> <em> <i> <q cite=""> <s> <strike> <strong>