Род Hygrocybe (Черешови гъби)

Различни видове черешови гъби намерени едновременно в горска ливада във ПП „Врачански балкан“.

Тук е представен преведен на български език откъс от книгата The genus Hygrocybe (2nd revised edition) на Дейвид Боертманн (David Boertmann) с разрешение от автора. В книгата са дадени ключове за идентификация и описания на 62 вида Hygrocybe и техни вариетети. Книгата е част от поредицата Fungi of Northern Europe, която включва монографии, разглеждащи някои гъбни родове подробно и поотделно.

Дейвид Боертманн е главен изследовател по арктическа орнитология в националния природен изследователски институт в Орхуски университет, Дания. Той изучава гъби в свободното си време и е публикувал научни публикации за таксономията на видове Hygrocybe от арктически, умерени и тропически ширини. Освен това е и номенклатор на видове Hygrocybe.

Местообитания на гъбите Hygrocybe

В северна Европа видове Hygrocybe се намират предимно в необлагородени, полу-естествени пасища с голяма давност (непроменени, освен от пасящи животни) и върху почви с добро оттичане на водата. Други открити местообитания като равнинни местности покрити с ниски храсти (heaths), неподвижни и полу-подвижни дюни или алпийски ливади също са хабитати, в които могат да живеят много видове. Почти всички видове се срещат в пасищата. Изключенията са строго алпийски или арктически видове и няколко видa, които обитават торфени блата (H. coccineocrenata) и подвижни дюни (H. conica var. conicoides и H. olivaceonigra).

Почвените условия на необлагородените пасища се характеризират с много ниско съдържание на разтворени нитрати и фосфати. Пасищата зависят от активно пасящи крави, коне, овце или елени. Ако се допусне пашуването да намалее или спре, тревите порастват високи и гъсти, постепенно се установят храсти и рано или късно пасището се превръща в гора.

Черешовите гъби (Hygrocybe) често са забележителна съставна част от растителността на пасищата по време на периодите им на плододаване и някои автори са въвели термини като „Хигроцибова ливада“, „waxcap¹ пасище“ или „waxcap ливада“, за да обозначат такива хабитати.

Някои други групи гъби също имат като основно свое местообитание тези пасища: земни езици (Geoglossaceae), някои коралки (Clavariaceae), Dermoloma и много видове от род Entoloma (основно от подрод Leptonia). Британските миколози използват термина „CHEG гъби“ (от Clavariaceae, Hygrocybe, Entoloma, Geoglossaceae) за гъбите, които споделят тези екологични прилики. Пасищата в северозападна Европа често поддържат изключително разнообразна и специализирана флора от васкуларни растения или мъхове, но не съществува задължителна положителната корелация между броя на васкуларните растителни видове и броя на CHEG гъбите. Видовете Hygrocybe, например, често се откриват сред богати на мъх места с малко на брой налични васкуларни растения.

Hygrocybe и другите CHEG гъби разчитат на ниските нива на хранителни вещества. Торенето променя напълно гъбното разнообразие в полза на по-нитрофилни (обичащи азот) видове. CHEG гъбите изчезват и биват заменени от тривиални видове от групи, като Clitocybe (орешарки), Conocybe, Panaeolus и Coprinus (копринки) в широкия смисъл. Флората от васкуларни растения също се променя.

Много видове Hygrocybe изглеждат да са повече или по-малко безразлични към почвените условия, стига пасището да не се наторява. В Дания това се отнася за видове като H. coccinea, H. ceracea и H. psittacina, които се намират върху кисели, неутрални и слабо алкални почви. Други видове, като например H. calciphila, H. acutoconica и H. colemanniana, предпочитат алкални почви, докато видове като H. miniata, H. substrangulata и H. laeta са най-чести върху кисела почва.

Ако пашуването спре в датските пасища, високи треви като Dactylis glomerata (Ежова главица) и Arrhenatherum elatius (Висок райграс) ще станат доминиращи и, както беше споменато по-горе, пасището бавно ще се превърне в гора. По време на фазата с храсти много от характерните пасищни гъби все още се срещат, особено върху гола почва под листопадни храсти като Crataegus spp. (глогове), Corylus avellana (леска) и Prunus spinosa (трънка), често в компанията на Camarophyllopsis spp.

Чернеещи черешови гъби (Hygrocybe conica) от столичен парк. Тревата там се коси периодично.

Стари поляни в дворове на църкви и паркове са тревисти площи, където пашуването е заместено от косене. Ако там не се използват торове и особено ако окосената трева се отстранява, те могат да бъдат много щедри на видове Hygrocybe, включително повечето, ако не всички, от видовете от пасищата. В Дания видове като H. glutinipes и H. mucronella са особено често срещани на такива поляни.

Най-важният хабитат на Hygrocybe в Дания заедно с пасищата е богатата, гола почва под широколистни дървета като Fraxinus excelsior (планински ясен), Ulmus spp. (брястове), Populus tremula (трепетлика) и Tilia spp (липи). Някои видове вероятно обитават най-често такива гори, например H. quieta в Обединеното Кралство. В Германия просветлени широколистни гори и храсталаци също са обявени за хабитати на няколко вида. Иглолистни гори, от другата страна, са бедни хабитати за Hygrocybe. Най-чести тук са видовете от киселите пасищни хабитати (H. miniata и H. laeta) често намиращи се върху пътеки и пътища. Ако е използван чакъл, обогатен с негасена вар за укрепване на пътя, е възможно да се срещнат повече видове, включително H. acutoconica. Но такива горски пътища са по-скоро като миниатюрни пасища вместо гори. Неотдавна намерих пет вида Hygrocybe, растящи в гъсто насаждение от Chamaecyparis lawsoniana (вид кипарис, внесен в Дания) върху варовикова почва. То наподобяваше хабитати на Hygrocybe, описани от Hesler & Smith (1963) от Северна Америка.

Няколко вида могат да се срещнат в блата с елша (Alnus), включително H. miniata, която иначе расте в кисели среди. Други необичайни хабитати в Дания включват пресъхнали олиготрофни езера, където H. phaeococcinea и H. coccineocrenata могат да са обилни сред растението Littorella uniflora. Временно наводнявани заливни зони с или без храсталаци имат потенциал да са интересни местообитания за Hygrocybe и бивши торфища, където торфът е бил отстранен, също са били оповестени като богати местообитания.

Извън северозападна Европа гъбите Hygrocybe са предимно горски. Хабитатите без дървесна покривка като цяло са прекалено сухи за тези гъби и само в алпийските или приокеанските среди пасищата са подходящи за Черешови гъби. Много видове могат да се открият например в Андите и в приокеанските пасища на Нюфаундленд.

Необлагородено, полу-естествено пасище с голяма давност е застрашен хабитат в цяла северна Европа. Заплахите са причинени от промени в начина на ползване на земята с намаляване на броя пасищни животни и последващо оране, торене, култивиране, засаждане на дървета или изоставяне, след което настъпва буренясване с храсталаци и дървета. Като допълнение, пасищата се засягат от отлагания на хранителни вещества като азотни съединения от замърсената атмосфера. Накрая, промяната в климата също може да засегне пасищните гъби, тъй като продължителни периоди на сухо, горещо и ветровито време изсушават хабитатите.

Докато хабитатите са застрашени, така са и гъбите, свързани с тях и всички национални списъци на заплашени организми включват по няколко вида Hygrocybe. Датският червен списък например съдържа 31 вида. Норвежкият – 20, шведският – 21, финландският – 14, чешкият – 22, холандският – 40, швейцарският – 29, френският (предварителен и адаптиран спрямо моята концепция) – 29. Много видове фигурират във всички списъци, например: H. calyptriformis, H. citrinovirens, H. flavipes, H. ingrata, H. intermedia, H. spadicea и H. splendidissima. (В България видовете са пет², вижте по-долу.)

Пасищата често представляват ценен елемент от пейзажа и тяхното биоразнообразие е много богато. Ето за това запазване на пасищата е също крайно необходимо за опазване на биоразнообразието, както на национално, така и на международно ниво. В няколко страни в северна Европа се провежда регистриране и картиране на необработени пасища през последните десетилетия и на много места са класифицирани по метода на Erik Rald или по методи вдъхновени от неговия метод, като например в Дания, Швеция, Норвегия, Обединено Кралство, Ирландия, Шотландия и Унгария.

В Дания до този момент 35 пасища са били идентифицирани с национално и международно консервационно значение като локалитети на Hygrocybe. Проучвания и в централна Норвегия са разкрили многобройни много ценни пасища под заплаха, особено по крайбрежието и субалпийски и ниски алпийски ливади, където в миналото са пашували селскостопански животни през летните месеци.

Следващата стъпка след регистриране е да се запазят ценните хабитати и това е много по-трудно. Като пример, планове за действие за опазване на пасища са разработени в много графства в Обединеното Кралство. Първоначалният инструмент за управление е възобновяването на пашуването и коситбата, въпреки че второто може да даде до известна степен по-различен резултат във видовия състав и честотата на плододаване на гъбите. Управлението на пасища обикновено е публична инициатива, въпреки че има примери на частни/НПО инициативи за запазване на старинния начин на управление на пасищата (например в Норвегия). Друг инструмент е да се фокусира върху някои от най-заплашените видове, както в Обединеното Кралство, където планове за действие за опазване на биоразнообразието включват видовете H. spadicea и H. calyptriformis.

Екологичната роля на гъбите Hygrocybe

Пасищни гъби обикновено са разлагащи (сапротрофи) – вж Griffiths & Roderick (2008). Въпреки това, екологичната роля на гъбите Hygrocybe и на другите CHEG гъби остава мистерия. Тези гъби споделят много черти, например един много характерен и необичаен изотопен строеж на N (азот) и C (въглерод). Griffith et al. (2004) посочват, че гъбите Hygrocybe и други CHEG гъби се срещат заедно с мъхове. Това е черта, която се откроява и в датските местообитания (с изключение на подвижните дюни). Може ли да има някакъв тип на коменсализъм (облагодетелстване на един от двата организма в една симбиоза, без да се повлияе втория) между гъбите Hygrocybe и мъховете? Griffith et al. (2004) предполагат също, че CHEG гъбите използват азот, който е заключен в почвата и е недостъпен за други организми. Такива хипотези за жалост са много трудни за изпробване, защото е почти невъзможно да се отгледат гъбите Hygrocybe в култура и съответно всички доказателства трябва да бъдат събрани на терен.

¹waxcap – На английски това е популярното наименование на всички видове от род Hygrocybe. Waxcap се превежда восъчна шапка. Примери: H. conica се нарича Blackening waxcap (blackening=почерняваща), H. pratensis се нарича Meadow waxcap (meadow=ливада), H. psittacina е Parrot waxcap (parrot=папагал).

²Видовете Hygrocybe от Червената книга на България: H. calyptriformis, H. ceracea, H. nitrata (syn. H. murinacea), H. punicea, H. mucronella (syn. H. reai).

Снимки на различни видове Hygrocybe, намерени в България

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

Leave a Reply

You can use these HTML tags

<a href="" title=""> <abbr title=""> <acronym title=""> <b> <blockquote cite=""> <cite> <code> <del datetime=""> <em> <i> <q cite=""> <s> <strike> <strong>