Манатарка на Фехтнер

Boletus fechtneri.

Boletus fechtneri Velen.
семейство Boletaceae (Манатаркови)

синоним Butyriboletus fechtneri (Velen.) Arora & J.L. Frank

У нас Манатарка на Фехтнер, Фехтнерова манатарка.

По света Pale bolete (английски), Bolet de Fechtner (френски), Silber-Röhrling (немски), Боровик Фехтнера (руски).

Шапка Първоначално полусферична, после изпъкнала до плоско-изпъкнала. Сребристо-сива, сива, пепеляво сива до охрено-сива, понякога с розови оттенъци по периферията. Не посинява при нараняване. Повърхността е суха, гладка, кожеста, понякога леко леплива при много стари плодни тела. До 20 cm в диаметър.

Тръбички Отначало лимоненожълти, по-късно с маслиненозелен оттенък. Посиняват при нараняване. Порите са със същите цветове и също посиняват при нараняване.

Пънче До 15 х 3.5 cm, отначало почти сферично или яйцевидно, по-късно бухалковидно, понякога цилиндрично или изтъняващо към основата. Жълтеникаво-бяло, бледо жълто до светло жълто. Обикновено в средната част с розовееща или червеникава зона. Поне в горната част, но най-често изцяло, е покрито с фина мрежа, с цвета на пънчето или почти бяла. Повърхността на пънчето посинява при нараняване или притискане.

Месо В шапката и горната част на пънчето е лимонено жълто до жълтеникаво бяло, в основата на пънчето – мръсно розово до кафеникаво розово. Месото в шапката (винаги) и в горната част на пънчето (понякога) посинява при излагане на въздух. Миризмата е неспецифична. Вкусът е неспецифичен до леко кисел.

Спори С размери 9–15 х 3.5–5.5 μm.

Местообитание Широколистни гори. Образува микориза с дъбове (Quercus), бук (Fagus) и сладък кестен (Castanea sativa). Често върху варовити почви. Широко разпространена в Европа, но се среща по-често в южните й части.

Сходни видове Коментар на Борис Асьов (20 февруари 2012) по повод снимки на B. fechtneri, качени от Г. Георгиев във Фейсбук Групата “Гъбите и гъбарите” : “Това е B. fechtneri – обърнете внимание на цвета на шапката как седи един сивкаво-бежав. Точно такива цветове са характерни за него – сиво, бежаво. Има понякога известен розов отенък в периферията, както се вижда на една от снимките. Но не винаги. Другото характерно е повърхността на шапката – вижте я как една такава кожеста стои….. С два вида може да се сбърка – B. appendiculatus (с кафеникава шапка, без розово) и с B. pseudoregius (бежава шапка с бая розово или по-често почти изцяло розова)…… ,  B. appendiculatus се отличава преди всичко по това, че шапката му е по-тъмно кафява и няма розови петна никога.”

Автор на описанието Б. Асьов (на английски). Текста преведе А. Грозданов. Оригинала и допълнителни снимки може да намерите в сайта за манатаркови гъби boletales.com, както и в по-новата версия на същия текст, публикувана в журнал.

Коментар на manatarka.org Ядлива. (Източник: №9)

Галерия Разгледайте допълнителни снимки в галерията.

Boletus fechtneri.

Boletus fechtneri. Шапката е сребристо сива.

 

 

 

 

 

 

 

Boletus fechtneri. Горната част на пънчето е покрита с жълта мрежа. Порите са също жълти.

Boletus fechtneri. Месото в шапката и в най-горната част на пънчето посинява.

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

Последна редакция на pavel от 29 Септември, 2016 г.

Върни до горе

Leave a Reply

You can use these HTML tags

<a href="" title=""> <abbr title=""> <acronym title=""> <b> <blockquote cite=""> <cite> <code> <del datetime=""> <em> <i> <q cite=""> <s> <strike> <strong>