Cortinarius anserinus

Cortinarius anserinus.

Cortinarius anserinus (Velen.) Rob. Henry
семейство Cortinariaceae (Паяжинници)

синоним Cortinarius amoenolens Rob. Henry ex P.D. Orton

У нас Няма име.

По света Blueleg webcap (английски), Cortinaire à odeur de prune (френски), Buchen Klumpfuß (немски), Паутинник благовонный (руски).

Шапка Отначало полукълбовидна, по-късно изпъкнала, накрая почти плоска. Жълтеникава, жълто-охрена до жълто-кафява, като постепенно придобива кафяви петна при стареене. Повърхността е гладка и влажна или суха, често покрита с белезникави парцалчета. Ръбът отначало е подвит, по-късно се изправя. Диаметър до 14 cm. При накапване на калиева основа (KOH) покафенява.

Ламели Дълго време бледосинкави до бледовиолетови, но с възрастта придобиват ръждиви оттенъци. Частично прираснали и гъсти.

Кортина Под формата на белезникави влакна опънати между ръба на шапката и пънчето, сравнително трайни.

Пънче Цилиндрично, в долната част с добре изразена базална луковица. Бледовиолетово в горната част, белезникаво надолу. Нагъсто покрито с влакнести остатъци от кортината, които при застаряване се оцветяват от спорите ръждиви. Базалната луковица е широка, образуваща праг. Височина до 10 cm.

Месо Белезникаво, в горната част на пънчето – синкаво. Дебело, плътно. Със слаба миризма, която според повечето автори миризмата е плодова (сливова). Вкусът е неопределен до слабо горчив. Кожицата има горчив вкус. Под въздействие на калиева основа (KOH) се оцветява жълто-кафяво.

Спори Споровият прашец е ръждивокафяв. Спорите са с размери 10-12 x 6-7 μm, покрити със ситни брадавици.

Местообитание Букови гори (Fagus). Предпочита местности с варовита почва. Плододава поединично или на групи през есента.

Коментар Неизвестна ядливост.

Сходни видове Важни белези за определянето на Cortinarius anserinus са жълто-кафявата шапка, бледовиолетовите ламели, пънче и месо, широката базална луковица, миризмата, горчивия вкус и местообитанието.

Докато повечето автори днес синонимизират имената C. anserinus и C. amoenolens, съществува известна неяснота дали има вариант все пак да са отделни видове, понеже оригиналните автори описали ги в миналото са съобщили коренно различаващи се миризми. C. anserinus с миризма на печена гъска, а C. amoenolens с миризма на сливи „Мирабела“.

Текста подготви П. Неделев.

Cortinarius anserinus.

Cortinarius anserinus. Месото е синкаво в горната част на пънчето.

 

 

 

 

 

 

 

 

Cortinarius anserinus. Реакция на шапката и месото с калиева основа (KOH).

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

Последна редакция на pavel от 15 Април, 2017 г.

Върни до горе

Leave a Reply

You can use these HTML tags

<a href="" title=""> <abbr title=""> <acronym title=""> <b> <blockquote cite=""> <cite> <code> <del datetime=""> <em> <i> <q cite=""> <s> <strike> <strong>