Cortinarius variicolor

Cortinarius variicolor.

Cortinarius variicolor (Pers.) Fr.
семейство Cortinariaceae (Паяжинници)

синоними Cortinarius variicolor var. nemorensis (Fr.) Fr., Phlegmacium variicolor (Pers.) Wünsche

У нас Няма име.

По света Contrary webcap (английски), Cortinaire à odeur terreuse (френски), Erdigriechender Schleimkopf (немски), Паутинник разноцветный (руски).

Шапка Отначало полукълбовидна, накрая изпъкнала. Синьо-виолетова, най-вече при млади шапки, по-късно покафенява от центъра навън. Повърхността е гладка и влажна или суха, с видими радиални влакна или фибрили, но понякога и люспеста в центъра. Ръбът е дебел и дълго време остава подвит. Диаметър до 11 cm.

Ламели Отначало виолетово-синкави, но с възрастта придобиват кафеникав оттенък. Прираснали и умерено гъсти.

Кортина Под формата на бледовиолетови влакна опънати между ръба на шапката и горната част на пънчето при най-младите гъби. По-късно тези влакна остават върху ръба на шапката и върху долната част на пънчето, където се оцветяват кафяви от паднали спори.

Пънче Бухалковидно. Понякога с пръстеновидна зона в горната част, съставена от остатъци от кортина, която се оцветява от спорите. Виолетово до бледовиолетово, като покафенява на места след нараняване. Повърхността е суха и влакнеста. Височина до 10 cm.

Месо Синкаво, особено в горната част на пънчето. По-късно избледнява до бяло. Със землиста миризма и без особен вкус. Пожълтява под въздействие на калиева основа (KOH), както и всички части на гъбата.

Спори Споровият прашец е ръждивокафяв.

Местообитание Типично в планиски иголистни гори. Понякога се открива в широколистни гори, например с бук (Fagus), дъб (Quercus) и други, което е причина някои автори да считат такива находки за отделен вариетет – var. nemorensis. Плододава най-често на групи. Сезон – лято и есен.

Коментар Неизвестна ядливост.

Сходни видове Cortinarius variicolor е един от ключовите видове в секция Variecolores на подрод Phlegmacium. Други видове от тази група са Cortinarius largus, Cortinarius balteatus и Cortinarius balteatocumatilis. Характерни черти на паяжинниците от тази група са шапките със синкаво-виолетови цветове, както и бухалковидните пънчета и жълтата реакция с калиева основа.

Цветът на шапката на Cortinarius variicolor варира, понеже красивият виолетов цвят скоро бива заменен частично или цялостно от кафяво. Други важни белези включват виолетовите ламели при младите гъби, синкавото месо и землистата миризма.

Някои видове паяжинници принадлежащи към други групи имат подобни цветове и растат в същите местообитания. При Cortinarius cumatilis шапките на младите гъби са покрити с белезникави остатъци от покривало. Cortinarius purpurascens (Пурпурен паяжинник) има базална луковица в основата.

Обикновената виолетка (Lepista nuda) – една събирана от любителите гъба – няма нито остатъци от кортина, нито кафяв споров прашец.

Текста подготви П. Неделев.

Cortinarius variicolor. Месото е синкаво.

Cortinarius variicolor. Всички части се оцветяват яркожълти с калиева основа.

 

 

 

 

 

 

 

 

 

Cortinarius variicolor.

Cortinarius variicolor. Виждат се остатъци от кортина върху пънчето и ръба на шапката.

 

 

 

 

 

 

 

 

 

Cortinarius variicolor.

Cortinarius variicolor.

 

 

 

 

 

 

 

 

 

Последна редакция на pavel от 22 Март, 2018 г.

Върни до горе

Leave a Reply

You can use these HTML tags

<a href="" title=""> <abbr title=""> <acronym title=""> <b> <blockquote cite=""> <cite> <code> <del datetime=""> <em> <i> <q cite=""> <s> <strike> <strong>