Торен циатус

Торен циатус (Cyathus stercoreus).

Cyathus stercoreus (Schwein.) De Toni
семейство Nidulariaceae

У нас Торен циатус.

По света Бокальчик навозный (руски).

Природозащитен статус Застрашен. Повече информация и снимки на вида можете да намерите в електронното издание на Червената книга на България и в сайта за Гъбите от Червената книга на България.

Тази гъба принадлежи към семейството Nidulariaceae, наричано още семейството на “гъби – птичи гнезда”. Тези странни малки гъби, разпространени в целия свят, наподобяват миниатюрни гнезда на птици. Плодните им тела са малки чашки (“гнезда”), наричани перидии, и съдържат в себе си “яйчицата”, наричани перидиоли. Перидиолите са изпълнени със спори.

Перидиите (“гнездата”) при Cyathus stercoreus са високи до 1.5 cm и с диаметър в най-горната им част малко под 1 cm. Имат формата на конични чашки (или вазички) с късо столче и ръб, образуващ почти правилен кръг, и белезникаво капаче, което изчезва скоро. Външната им повърхност е кафява до червеникавокафява, вълнесто-мъхната (когато са млади, след известно време може да остане гладка), вътрешната повърхност е гладка и блестяща, оловносива до черна.

Перидиолите (“яйчицата”) са гладки и блестящи, имат лещовидна форма, широки са между 1 и 2 mm, цветът им е от тъмносив до черен. Свързани са с “гнездото” чрез мицелна връв, която се открива трудно.

Спорите на Cyathus stercoreus са с изключително разнообразна форма и размери, но обикновено доста големи (18-40 µm), най-често заоблени или овални. Стените им са гладки, дебели, почти безцветни.

Местообитание Сапротрофна гъба (използва хранителни вещества от мъртва органична материя). Расте най-често на групи (рядко поотделно) върху тор от растителноядни животни, върху почва, която съдържа тор, но също и върху надробен дървесен материал (мулч), гниеща слама, стърготини. Среща се през лятото и есента, а в парници – и през зимата.

Сходни видове Cyathus olla (Гладък циатус) e подобен вид, но яйчицата са доста по-големи (с диаметър до 3.5 mm), ръбът на чашката е вълнообразен, не кръгъл, и външната повърхност е кадифена, не мъхната. Cyathus striatus (Обикновен циатус) също е подобен вид, но има набраздена от жлебове вътрешна повърхност и леко триъгълни яйчица.

Описанието е изготвено от Александър Грозданов на основата на данни, съдържащи се в сайтовете Messiah.edu и MushroomExpert.com.

Текстът по-долу представлява редактиран превод на описанието на жизнения цикъл на Cyathus stercoreus в сайта Terrain.net.nz.

Cyathus stercoreus е вид, който е разпространен в целия свят. Тъй като предпочитаното му местообитание са торови купчинки или почва, съдържаща животинска тор, видовото му име (stercoreus) произлиза от латинска дума stercorarius, която означава “от тор / от изпражнения”

Плодните тела напомнят по форма на миниатюрни птичи гнезда, изпълнени с яйчица. “Гнездата” са наричани още изпръскващи купички (splash cups), тъй като са предназначени да използват енергията на падащите капки дъжд, попаднали под подходящ ъгъл върху вътрешната повърхност на купичката, за да отделят и разпръснат “яйчицата” – перидиолите (peridioles, малки капсули със спори в тях) в околната среда. Енергията на дъждовните капки предизвиква разкъсване на торбичката (purse), където се намират свързаният с перидиолата фуникулус (funicular cord, мицелна връв, представляваща нагъната спирала под напрежение) и хаптеронът (hapteron, силно прилепваща структура). Разкъсването на торбичката освобождава напрежението и перидиолата, последвана от разгънатия фуникулус и хаптерона излитат във въздуха, при което могат да попаднат върху растителна клонка или стъбълце. Хаптеронът веднага прилепва здраво, а фуникулусът се увива около стъбълцето, захранван от енергията на все още движещата се перидиола. (Посетете сайта Wayne’s Word, за да видите художествена илюстрация на описаните структури и процеси).

Дори след изсъхване на растителността перидиолата (съдържаща спорите) остава прикрепена към нея. При пашата на растителноядни животни тя попада в храносмилателния им тракт, преминава през него, без да бъде увредена, и чрез изпражненията им бива изхвърлена навън, за да започне новият жизнен цикъл.

Преводът е направен от А. Грозданов.

Торен циатус (Cyathus stercoreus). Перидиолите („яйчицата“) са тъмносиви до черни, лъскави и с лещовидна форма.

Плодни тела на Торен циатус (Cyathus stercoreus) в различни фази на развитие. Младите плодни тела са затворени с капаче.

 

 

 

 

 

 

 

 

 

Торен циатус (Cyathus stercoreus).

Торен циатус (Cyathus stercoreus).

 

 

 

 

 

 

 

 

 

Торен циатус (Cyathus stercoreus). Гъбата обикновено расте на групи върху тор.

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

Последна редакция на pavel от 14 Септември, 2018 г.

Върни до горе

Leave a Reply

You can use these HTML tags

<a href="" title=""> <abbr title=""> <acronym title=""> <b> <blockquote cite=""> <cite> <code> <del datetime=""> <em> <i> <q cite=""> <s> <strike> <strong>