Жилковиден дисциотис

Disciotis venosa.

Disciotis venosa (Pers.) Arnould
семейство Morchellaceae

синоним Peziza venosa Pers., Discina venosa (Pers.) Fr.

У нас Жилковиден дисциотис.

По света Cup morel (английски), Pézize veinée (френски), Morchelbecherling (немски), Блюдцевик жилковатый (руски).

Плодно тяло (апотеций) С формата на чашка или паничка, с надигнати ръбове, по-късно разперено и почти плоско. В основата е с късо пънче или стои приседнало (без пънче). Горната повърхност (химений) е светлокафява до тъмнокафява и гладка, но при едри екземпляри често се наблюдават ребра най-вече в центъра. Външната повърхност е мръснобяла до бледожълто-кафява, често с разпръснати фини кафеникави брадавички, в най-долната част нагъната или с ребра. До 15 cm в диаметър.

Месо Дебело, крехко, бледокафеникаво, с миризма на белина (усеща се при разчупване) и приятен вкус.

Спори Елипсовидни, 19-25 х 12-15 µm, безцветни, без ясно видими мастни капки. Понякога се наблядават капчици извън споровата стена в двата края.

*Публикацията на Beniamino Recchia във Фейсбук представя снимки на аскоспори, аскуси и парафизи на Disciotis venosa. Аскоспорите са широко елипсовидни, гладки, без мастни капки, но много често с миниатюрни мастни капчици, прилепени към външната им стена, непосредствено до полюсите. Аскусите са цилиндрични, с по 8 спори. Парафизите са нишковидни, с преградки (септи), с бухалковидно разширени върхове.

Местобитание Среща се предимно в широколистни гори в низините, често в коритата на реки, но също по поляни, в храсталаци и край пътища върху богата почва. Плододава поединично или на групи през пролетта.

По данни на БАН в България е намиран в Лудогорието, около Драгоманското блато, на Витоша и Рила (над с. Сестримо). Други находки:

  • в района на Сливенски минерални бани, в ниска гора от бряст, дъб, дрян, глог; гъбите са с отчетлива миризма на хлор-белина (съобщено от Теодора Чокова, пролетта на 2014 и отново на 27 април 2015);
  • край Хасково, в началото на лесопарк Кенана, на поляна сред смесена горска растителност (съобщено от Красимира Пилашева, 3 март 2015; идентификацията е потвърдена след микроскопско изследване от Моника Славова);
  • в село Стежерово, СИ от Плевен (съобщено от Георги Кунев, 14 април 2015; идентификацията е потвърдена след микроскопско изследване от Моника Славова);
  • близо до Варна, край поток – приток на Батова река (съобщено от Хрисимир Маринов, 16 април 2015);
  • в Стара планина, над село Мийковци, община Елена (съобщено от Елена Нанкова, 8 април 2015);
  • край река Струма, на 2 км от Бобошево, посока Кюстендил; сред върби, на няколо метра от реката; със специфична миризма на белина  (съобщено от Моника Славова, 14 април 2015).

Природозащитен статус Уязвим. Повече информация и снимки на вида можете да намерите в електронното издание на Червената книга на България и в сайта за Гъбите от Червената книга на България.

Коментар Според някои източници (Източници: №6,10,12,18) гъбата може да се яде. Химическата й миризма изчезва след кулинарната обработка. Roger Phillips (Източник: №5) я счита за отровна. Борис Асьов написа във Фейсбук на 10 април 2015: „Дисциотисът е доста близък до гиромитрите и за мен превантивно трябва да се приеме, че може да съдържа [токсина] гиромитрин.“

Сходни видове В природата тази гъба е трудно различима по външни белези от някои видове Gyromitra, които също плододават през пролетта, като например Gyromitra perlata и Gyromitra parma, които растат върху гниеща дървесина или почва. Но тези видове нямат миризма на белина и имат съвсем различни спори.

Плодните тела на някои видове Peziza с по-едри плодни тела, като пролетния вид Peziza badioconfusa, също наподобяват Disciotis venosa, но имат много по-тънко и крехко месо и съвсем различни микроскопични характеристики.

В литературата рядко се споменава още един вид DisciotisDisciotis maturescens. Той се отличава с по-дребни плодни тела (до 4 cm), по-тъмно оцветен химений, розовееща външна повърхност и по-големи и по-рано развиващи се спори в аскусите.

Текста подготвиха А. Грозданов и П. Неделев.

Disciotis venosa.

Disciotis venosa.

 

 

 

 

 

 

 

Disciotis venosa.

Disciotis venosa.

 

 

 

 

 

 

 

Disciotis venosa. Характерно е наличието на ребра в центъра при развитите плодни тела.

Disciotis venosa.

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

Disciotis venosa. Едно местообитание.

 

 

 

 

 

 

 

 

 

Наблюдения

Наблюдения.

 

Последна редакция на pavel от 1 Юни, 2015

Върни до горе

Leave a Reply

You can use these HTML tags

<a href="" title=""> <abbr title=""> <acronym title=""> <b> <blockquote cite=""> <cite> <code> <del datetime=""> <em> <i> <q cite=""> <s> <strike> <strong>