Синапова гъба

Hebeloma sinapizans.

Hebeloma sinapizans (Paulet) Gillet
семейство Cortinariaceae (Паяжинници)

У нас Синапова гъба.

По света Bitter poisonpie (английски), Hébelome échaudé, Hébélome brûlant (френски), Flockigstieliger Rettich-Fälbling (немски), Гебелома горчичная (руски).

Шапка Отначало изпъкнала, по-късно плоска, често със слабо изразена широка гърбица. Бледокафеникава или бежова, с по-светла, понякога бяла, периферия. Повърхността е гладка и суха, във влажно време – слабо лепкава. Ръбът отначало е слабо подвит, по-късно е изправен. Диаметър до 10 cm.

Ламели Отначало белезникави или сивкави, но прогресивно покафеняват. Гъсти и прираснали със зъбче до почти свободни.

Пънче Цилиндрично или слабо и постепенно разширяващо се към шапката, в основата често с разширение като луковица. Бяло, като при остаряване може да се оцвети кафяво от паднали спори. Повърхността е груба, често със стърчащи израстъци. В горната част се образува рисунък от зигзаговидни ивици. Липсват пръстен и следи от кортина (паяжиновидно покривало). Височина до 12 cm.

Месо Бяло, плътно, освен в пънчето, където при развити екземпляри се образува кухина с характерен висъщ израстък от месо. Със силна миризма на ряпа и горчив вкус.

Спори Споровият прашец е шоколадовокафяв. Спорите са с размери 10-13 x 6-8 μm.

Местообитание Широколистни гори, като предпочита варовикова почва. Плододава на групи, често на самодивски кръгове от многобройни плодни тела. Сезон – есен. Широко разпространен и често срещан вид.

Коментар Отровна гъба. Може да причини стомашно-чревно отравяне.

Сходни видове Hebeloma sinapizans принадлежи към големия род Hebeloma. Много от видовете хебеломи имат сходен външен вид и затрудняват определянето. Най-общо те се разпознават по шапките с неярки цветове (бели, бежови, кафяви), по покафеняващите ламели и кафявите спори, по липсата на пръстен и по наличието на особена, често леко неприятна миризма (землиста, на ряпа или подобна). Те са микоризни гъби и се срещат в близост до дървета. Знае се, че някои хебеломи са отровни, за това е препоръчително да се избягват всички видове.

Синаповата гъба се различава от останалите хебеломи по белези като едрия размер на плодните тела, грубото пънче, в което при вертикален разрез се вижда израстък и миризмата на ряпа. Друг често срещан и едър вид е Hebeloma crustuliniforme, който се отличава с ламели, които отделят капчици течност в свежо състояние и после стават кафяви и петнисти след като капчиците изсъхнат.

Потенциално опасно е объркването с ядливите видове печурки (Agaricus) поради сходното покафеняване на ламелите. Печурките винаги имат сухи или мокри от влагата шапки (но не лепкави), свободни от пънчето ламели с еднороден цвят (никога петнисти), частично покривало под формата на мембрана при неразвитите гъби, което в повечето случаи оставя пръстен върху пънчето. Миризмата също може да помогне на начинаещите, защото тя никога не е землиста или наподобяваща ряпа при ядливите видове печурки.

Текста подготви П. Неделев.

Hebeloma sinapizans.

Hebeloma sinapizans. Пънчето има влакнеста повърхност и разширена основа.

 

 

 

 

 

 

 

 

 

Hebeloma sinapizans. Ламелите са сиво-кафяви.

Hebeloma sinapizans.

 

 

 

 

 

 

 

 

Hebeloma sinapizans.

Hebeloma sinapizans.

 

 

 

 

 

 

 

 

 

Hebeloma sinapizans.

Hebeloma sinapizans.

 

 

 

 

 

 

 

 

 

Hebeloma sinapizans.

 

 

 

 

 

 

 

 

 

Последна редакция на pavel от 29 Април, 2016 г.

Върни до горе

Leave a Reply

You can use these HTML tags

<a href="" title=""> <abbr title=""> <acronym title=""> <b> <blockquote cite=""> <cite> <code> <del datetime=""> <em> <i> <q cite=""> <s> <strike> <strong>