Вълчи зъб

Inocybe erubescens.

Inocybe erubescens A. Blytt
семейство Inocybaceae

синоним Inocybe patouillardii Bresadola

У нас Вълчи зъб, Патуйардова гъба, Патуярдиева гъба.

По света Deadly fibrecap (английски), Inocybe de Patouillard (френски), Ziegelroter Risspilz, Mai-Risspilz (немски), Волоконница Патуйяра (руски).

Шапка Отначало конусовидна, по-късно се разтваря да почти плоска, но с остатъчна заоблена гърбица в центъра. Изцяло мръснобяла, бледожълтеникава до бледоохрена, накрая преобладаващо желтеникаво-охрена. Често с червеникави петна, особено по наранените места и по ръба при застаряване. Повърхността е суха, с радиално разположени влакна и понякога с люспици в центъра. Ръбът е изправен и често има вълнообразен ход или е насечен при застаряване. Диаметър до 10 cm.

Ламели Отначало белезникави, скоро кремаво-сиви, накрая сиво-кафяви, с жълтеникав оттенък. Понякога почервеняват. Гъсти и частично прираснали към пънчето.

Пънче Цилиндрично или слабо разширено в основата. Бяло, по-късно с охрени участъци, понякога с червеникави петна. Повърхността е гладка, суха, напрашена и влакнеста. Височина до 10 cm.

Месо Бяло, но бавно почервенява след нараняване. Крехко. С неприятна миризма при застаряващи екземпляри. Да не се опитва на вкус.

Спори Спровият прашец е кафяв. Спорите са елипсовидни, с размери 10-13 х 5.5-7.

Местообитание Широколистни гори. Предпочита местности с варовита почва. Плододава поединично или на групи от пролетта до есента, като се среща най-често през пролетта и началото на лятото.

Коментар Смъртоносно отровна гъба. Причинява мускаринов синдром.

Сходни видове Вълчият зъб (Inocybe erubescens) е опасна гъба понеже може да се сбърка с ред ядливи гъби при невнимание. Важни ориентири за разпознаването на този вид са конусовидната шапка при млади плодни тела, радиално влакнестата повърхност на шапката, сиво-кафявите ламели при развитите плодни тела и почервеняването на месото.

Най-често се среща през пролетта и началото на лятото, когато растат ядливи пролетни гъби като Майската гъба (Calocybe gambosa). Ламелите на майската гъба остават бели и отделят бял споров прашец. Освен това плодните тела имат характерна миризма (подобна на намокрено брашно), която отсъства при I. erubescens. Друг пролетен вид, Обикновената сливовка (Entoloma clypeatum), има порозовяващи ламели, розов споров прашец и расте под розоцветни храсти и дървета. Обикновената челядинка (Marasmius oreades) типично расте на открито сред треви по пасища и ливади и има по-тънкомесесто плодно тяло със светли ламели и бял споров прашец. Ядливите видове печурки (Agaricus) нямат конусовидни шапки.

За различаването на I. erubescens от други видове Inocybe е нужно да се отбележат белези като сравнително едрите размери, светлото оцветяване на шапката и пънчето, почеревняването на всички части, дебелото пънче и местообитанието. Трябва да се отбележи, че степента на почервеняване може да варира между отделни находки. Следват някои видове с почервеняващи части и сходни размери.

Inocybe pyriodora има охренокафеникава шапка, чиято повърхност често се накъсва на люспи. Има особена миризма наподобяваща ферментирали круши.

Inocybe bresadolae има шапка с по-тъмен център и цилиндрично пънче с разширена базална част.

Всички видове Inocybe се считат за потенциално отровни и не трябва да се събират.

Текста подготви П. Неделев.

Inocybe erubescens.

Inocybe erubescens.

 

 

 

 

 

 

 

 

 

Inocybe erubescens.

Inocybe erubescens.

 

 

 

 

 

 

 

 

 

Inocybe erubescens.

Inocybe erubescens.

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

Последна редакция на pavel от 3 Юни, 2018 г.

Върни до горе

Leave a Reply

You can use these HTML tags

<a href="" title=""> <abbr title=""> <acronym title=""> <b> <blockquote cite=""> <cite> <code> <del datetime=""> <em> <i> <q cite=""> <s> <strike> <strong>