Бледожълта млечница

Lactarius flavidus.

Lactarius flavidus Boud.
семейство Russulaceae (Гълъбки)

У нас Бледожълта млечница.

По света Lactaire jaunâtre (френски), Hellgelber Violett-Milchling (немски), Млечник желтоватый (руски).

Шапка Слабо изпъкнала при младите плодни тела, но скоро напълно плоска, често с наличие на плитко фуниевидно вдлъбване в централната част. Белезникаво-жълта, бледосламено-жълта до бледоохрено-жълта, често с малки жълтеникави или кафеникави петънца, понякога с едва забележимо зониране. Повърхността е гладка, слабо окосмена по ръба и лепкава при висока влажност. При нараняване на повърхността, след около 15-30 минути на мястото на наранените участъци се появяват лилави петна. Ръбът дълго време е подвит, после се изправя частично; равен и остър. С диаметър до 13 cm.

Ламели Широко прикрепени или леко низходящи по пънчето, често разклонени близо до него, относително гъсти. Цветът им е подобен или по-блед от този на шапката. При нараняване изтича обилно мляко. Цветът му е бяло – не се променя или се променя след дълъг период от време, ако сокът се пренесе веднага върху стъкло или хартия. След кратък контакт с ламелите или с месото обаче, цветът бързо става пурпурночервен до виолетов с кафеникави оттенъци. Вкусът на млечния сок е отначало умерен, после парлив.

Пънче Цилиндрично или изтъняващо към основата. Цветът му е подобен или по-блед от този на шапката; при нараняване реагира по същия начин. Повърхността е гладка до финозърнеста. височина до 6 cm. Отначало твърдо и плътно, но скоро след това – кухо.

Месо Плътно в областта на шапката и кухо в пънчето. Бледосламено-жълто. При контакт с въздуха, около 15 минути след срязване, променя цвета си до бледолилаво или виолетово. Миризмата му е слабо плодова, вкусът – парлив и тръпчив.

Спори Споровият прашец е бледокремав. Спорите са елиптични, с размери 8.5-11.5 х 6,5-8.5 μm; покрити с къси шипчета, частично свързани помежду си чрез ребра, без да образуват мрежа.

Местообитание Среща се в широколистни гори, където е в микоризна връзка с дъб (Quercus), габър (Carpinus) и бук (Fagus), предимно върху варовита почва. Плододава през лятото и есента.

Коментар Няма данни за токсичност. Поради неприятния вкус гъбата е непригодна за ядене.

Сходни видове Lactarius flavidus e поставен в секция Uvidi (млечният сок и месото променят цвета си от бял в лилав, пурпурен), подсекция Aspideini (плодните тела са белезникави до охрено жълти). От млечниците в тази секция за България са съобщени три вида: Lactarius aspideus, Lactarius uvidus и Lactarius flavidus. В Европа са известни и други видове включително Lactarius repraesentaneus, Lactarius dryadophilus, Lactarius violascens и Lactarius luridus.

Много подобна на външен вид (най-вече по светлия цвят на шапката) е млечницата Lactarius aspideus. Тя обаче има по-дребни плодни тела (диаметър на шапката до 6 cm), а орнаментите върху спорите образуват отчетлива мрежа. Този вид предпочита местообитания с обилна почвена влага и съседство на върби (Salix) и елша (Alnus).

Млечницата Lactarius uvidus (от подсекция Uvidini – с лилави до кафеникави шапки) има шапка, оцветена в лилаво-сиво до бледопурпурно. Плододава в широколистни гори, понякога с примес от иглолистни, но предпочита влажни кисели почви.

Текста подготви А. Грозданов.

Lactarius flavidus. Месото постепенно се оцветява виолетово след разрязване.

Lactarius flavidus.

 

 

 

 

 

 

 

 

 

Lactarius flavidus.

Lactarius flavidus. Млякото от бяло преминава във виолетово след около 30 минути.

 

 

 

 

 

 

 

 

 

Lactarius flavidus.

Lactarius flavidus.

 

 

 

 

 

 

 

 

Lactarius flavidus.

 

 

 

 

 

 

 

 

 
Последна редакция на pavel от 3 Ноември, 2015 г.

Върни до горе

1 comment to Бледожълта млечница

Leave a Reply

You can use these HTML tags

<a href="" title=""> <abbr title=""> <acronym title=""> <b> <blockquote cite=""> <cite> <code> <del datetime=""> <em> <i> <q cite=""> <s> <strike> <strong>