Lactarius scrobiculatus

Lactarius scrobiculatus.

Lactarius scrobiculatus (Scop.) Fr.
семейство Russulaceae (Гълъбки)

У нас Няма име.

По света Grubige Fichten-Milchling (немски), Груздь желтый (руски).

Шапка Отначало изпъкнала, по-късно плоска с изразена вдлъбнатина в центъра, накрая фуниевидна. Жълта, жълто-оранжева или кремаво-жълта, с разнообразно изразени концентрично зони. Повърхността е космата и влажна до слузеста. Ръбът отначало е силно подвит и дълго време остава подвит. Диаметър до 30 cm.

Ламели Отначало кремави, по-късно кремаво-кафеникави и с кафеникави петна. Гъсти, прираснали към пънчето или низбягващи. При нараняване отделят бяло мляко, което за няколко секунди става сярножълто.

Пънче Цилиндрично, дебело. Белезникаво или жълтеникаво, с многобройни по-тъмни, жълто-кафеникави петна със закръглена форма. Повърхността е гладка и суха. Височина до 8 cm.

Месо Белезникаво, но скоро след разрязване отделя мляко и пожълтява. Твърдо, чупливо и дебело, но кухо в областта на пънчето. Вкусът е лютиво-горчив и силно неприятен. Миризмата е неопределена или приятна, плодова.

Спори Споровият прашец е бледокремав. Спорите са с размери 7.5-9 х 6-7 μm.

Местообитание Планински иглолистни гори под смърч (Picea), често на влажни, сенчести места около извори. Плододава на групи през лятото и есента.

Коментар Неядлива гъба. Според някои автори е отровна. (Източници: №5,9,10,13,18,Funghiitaliani.it)

Сходни видове Lactarius scrobiculatus често образува плодни тела с впечатляващи размери и количество. Характерните белези на този вид са жълтата, космата и влажна шапка, светлото пънче обсипано с тъмни петна, бялото мляко, което моментална пожълтява и силно неприятния вкус.

В същото местообитание може да се потърси Lactarius leonis. Този вид се среща в северна Европа и високите части на планините в централна Европа, но но е открит в България. Различава се с по-светложълтеникава шапка, по която липсват концентричните зони. В северните части на Европа под смърч има и други близки видове с жълтеникави, космати шапки и мляко, което пожълтява – Lactarius auriolla, Lactarius olivinus и Lactarius tuomikoskii.

Lactarius intermedius има кремаво-жълтеникава, космата шапка, пожълтяващо мляко и расте под ела (Abies).

Lactarius citriolens има жълтеникава, космата шапка, пожълтяващо мляко и расте в широколистни гори.

Lactarius repraesentaneus има жълто-оранжева, космата шапка, но млякото е бяло, не пожълтява, а при изсъхване се оцветява бледовиолетово. Този вид расте в смърчови гори в северна и централна Европа, но не е открит у нас.

Текста подготви П. Неделев.

Галерия Разгледайте допълнителни снимки в галерията.

Lactarius scrobiculatus.

Lactarius scrobiculatus. При нараняване изтича яркожълто мляко.

 

 

 

 

 

 

Lactarius scrobiculatus.

Lactarius scrobiculatus.

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

Lactarius scrobiculatus. Шапка с добре изразена зонираност.

Lactarius scrobiculatus.

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

Последна редакция на pavel от 14 Септември, 2015

Върни до горе

Leave a Reply

You can use these HTML tags

<a href="" title=""> <abbr title=""> <acronym title=""> <b> <blockquote cite=""> <cite> <code> <del datetime=""> <em> <i> <q cite=""> <s> <strike> <strong>