Кървавочервена млечница

Lactarius semisanguifluus.

Lactarius semisanguifluus R. Heim & Leclair
семейство Russulaceae (Гълъбки)

У нас Кървавочервена млечница.

По света Lactaire semi-sanguin (френски), Spangrüner Kiefern-Reizker (немски), Рыжик красный сосновый (руски).

Шапка Отначало изпъкнала, по-късно плоска и накрая фуниевидна. Бледооранжева до бледоохренооранжева, със сивкави или розови нюанси, почти винаги със зелени петна или понякога изцяло зелена, с концентрични ивици. Повърхността е гладка и влажна или суха. Ръбът отначало е подвит, но скоро се изправя. Диаметър до 10 cm, но най-често около 4-5 cm.

Ламели Гъсти, оранжеви, прираснали към пънчето или слабо низбягващи. При нараняване изтича малко количество мляко с оранжев цвят. По-късно наранените части стават виненочервени.

Пънче Цилиндрично, розово-оранжево или бледооранжево, на места зеленикаво, гладко. Обичайно с малко на брой дребни овални петънца. Височина до 6 cm.

Месо Плътно в областта на шапката и кухо в пънчето. Оранжево, но стените на кухината са по-светли. След престой (над 10 минути) – виненочервено, след това постепенно потъмнява допълнително до червено-кафяво. Вкусът е приятен, понякога слабо лютив. Миризмата е приятна.

Спори Споровият прашец е розово-охрен. Спорите са с размер 7.5-9.5 х 6-7.5 μm

Местообитание Борови гори (Pinus), обикновено върху варовита почва. Плододава на групи през есента.

Коментар Ядлива гъба. (Източници: №1,5,6,9,10,18)

Сходни видове Lactarius semisanguifluus често се бърка с обикновената Рижика (Lactarius deliciosus), която също расте под борове, но има малко по-едри плодни тела с по-яркооранжев цвят. Наранените части дълго време остават оранжеви и зеленеят след по-продължителен престой.

Други сходни видове от боровите гори са Lactarius sanguifluus и Lactarius quieticolor. Lactarius sanguifluus има меснорозови ламели, които отделят кървавочервено мляко. Lactarius quieticolor има сиво-кафеникаво-розова шапка, която при най-младите гъби може да е дори синьо-зелена. Ламелите са бледооранжеви и отделят оранжево мляко. След дълъг престой наранените части стават кафеникаво-винени.

Други сходни видове са Еловата рижика (Lactarius salmonicolor), която расте под ели и Смърчовата рижика (Lactarius deterrimus), която расте под смърчове.

Текста подготви П. Неделев.

Lactarius semisanguifluus. Шапките често са частично или цялостно зелени.

Lactarius semisanguifluus. След около 15 минути, наранените места от оранжеви стават винени.

 

 

 

 

 

 

 

 

Lactarius semisanguifluus.

Lactarius semisanguifluus. Ламелите са оранжеви и при нараняване изпускат оскъдно оранжево мляко.

 

 

 

 

 

 

 

 

 

Lactarius semisanguifluus.

 

 

 

 

 

 

 

 

 

Последна редакция на pavel от 11 Ноември, 2015 г.

Върни до горе

Leave a Reply

You can use these HTML tags

<a href="" title=""> <abbr title=""> <acronym title=""> <b> <blockquote cite=""> <cite> <code> <del datetime=""> <em> <i> <q cite=""> <s> <strike> <strong>