Хлебенка

Хлебенки (Lactarius volemus).

Lactarius volemus (Fr.) Fr.
семейство Russulaceae (Гълъбки)

У нас Хлебенка, Хлебна млечница, Суроватка, Просеник.

По света Vachette (френски), Brätling (немски), Подмолочник (руски).

Шапка Диаметър от 5 до 15 cm. Докато гъбата е млада, шапката е плоска, малко издигната в средата и със силно подвит навътре ръб, после става напълно равна, а в пълна възраст в средата е дълбоко вдлъбната. Ръбът е равен, понякога на едри къдри, но винаги малко или много подвит навътре. Кожицата е червеножълта, оранжевокафява, червенокафява, наподобява цвета на добре изпечен бял хляб. Често е напукана, суха, без блясък.

Ламели Гъсто поставени, нежни и бледожълти, до 1 cm широки, слизат по пънчето доста надолу;  натиснати с пръст получават кафяви петна, които остават дълго време. Много крехки, лесно се чупят. От счупените ламели, както и от всичките части на гъбата, изтича обилно бял сладък сок, който много наподобява краве мляко. След известно време млякото засъхва и става лепкаво, постепенно придобива сиво-жълт цвят и намирисва на рибено масло.

Пънче Достига на височина от 5 до 15 cm и дебелина от 1 до 2 cm. То е пълно, твърдо, еднакво оцветено с шапката, но често по-светло от нея. При основата си е по-червенокафяво и коренчето му е малко извито на една страна.

Месо Бяло или бледо жълтеникаво, дебело, доста здраво, но чупливо; като застарее гъбата, месото й става жълтеникаво. Като се разчупи гъбата, от нея изтича обилно бяло мляко, което на вкус е сладко, особено когато тя е млада.

Спори Безцветни, с мрежесто-брадавичеста повърхност, с размери 8-10 х 7-9 μm. Споровият прашец е бял.

Местообитание Хлебната млечница расте в широколистните и в иглолистните гори в планински местности, под дъбове, букове, габъри, борове и смърчове. Предпочита местата с рядка сянка, но изисква влажна почва. Появява се през юни и расте до август, а при топла есен и по-късно. Расте на групи, но не се среща навсякъде в изобилно количество, някои местности са по-богати на хлебенки, а на други места тя се среща само единично или съвършено липсва.

Коментар Хлебната млечница е добра за пържене, цяла или на парчета, с масло, сол и др. прибавки. Трябва да се приготвя на силен огън за кратко време, защото при продължителна термична обработка става жилава. Лесно се суши, изсушена мирише на чирози. В някои страни я ядат сурова. (Източници: №1,2,5,7,8,9,10).

Сходни видове Прилича на много други млечници, както ядливи, така и отровни, затова трябва да се обръща внимание на обилно отделящия се сладък, бял (впоследствие потъмняващ) млечен сок, както и на появяващата се след кратко време миризма на риба.

  1. Най-близък вид е Lactarius rugatus, който се отличава с липсата на рибена миризма и по-нарядко разположени ламели.
  2. Lactarius fulvissimus понякога много прилича по външен вид на Хлебната млечница. Това е вид с многовариантно оцветяване на шапката. Лесно се отличава по горчивия си вкус.
  3. Хлебната млечница прилича до известна степен и на Lactarius rufus, която се отличава с по-малки размери, ръждивокафяв цвят на шапката, наличие на остра гърбица като пъпка в средата на шапката и млечен сок с горчиво-лютив вкус.

Текста подготви И. Трайков.

Галерия Разгледайте допълнителни снимки в галерията.

Хлебенка (Lactarius volemus). Шапката е суха, матова и напукана.

Хлебенка (Lactarius volemus). При нараняване изтича обилно бяло мляко.

 

 

 

 

 

 

 

 

Млади Хлебенки (Lactarius volemus).

Хлебенка (Lactarius volemus). Наранените ламели след време потъмняват.

 

 

 

 

 

 

 

Хлебенка (Lactarius volemus). Пънчето е едноцветно с шапката или по-светло.

Стари Хлебенки (Lactarius volemus).

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

Последна редакция на pavel от 5 Май, 2014

Върни до горе

Leave a Reply

You can use these HTML tags

<a href="" title=""> <abbr title=""> <acronym title=""> <b> <blockquote cite=""> <cite> <code> <del datetime=""> <em> <i> <q cite=""> <s> <strike> <strong>