Сярна гъба

Сярна гъба (Laetiporus sulphureus).

Laetiporus sulphureus (Bull.) Murrill
семейство Fomitopsidaceae

синоними Polyporus sulphureus Bull.

У нас Сярна гъба.

По света Chicken of the woods, Sulphur shelf (английски), Polypore soufré (френски), Schwefelporling (немски), Tрутовик серно-желтый (руски).

Плодно тяло До 40 cm широко, керемидообразно или с формата на полуокръжност, набраздено от различни нюанси на сярно-жълтото под формата на концентрични кръгове. Повърхността е вълнообразно-нагъната, при старите екземпляри покрита с брашнян налеп. Ръбът е целокраен, вълнообразен, при по-старите екземпляри потъмнява и омеква. Отделните плодни тела са почти неразличими, тъй като са сраснали помежду си в туфа.

Тръбички До 5 mm дълги, сярно-жълти, сраснали с месото, при старите екземляри отделящи белезникав сок на капки.

Месо Жълтеникаво, по-късно белезникаво. С приятна миризма и слабо-кисел вкус.

Спори Споровият прашец е бял. Размерът на спорите е 5-7 х 3.5-4.5 μm.

Местообитание Паразитира върху разнообразни широколистни и рядко върху иглолистни дървета. Среща се и върху мъртви стволове и пънове. Плододава от пролетта до есента (IV-XI). Широко разпространен вид.

Коментар Ядлива гъба само в млада възраст, защото месото тогава е меко и сочно, а при старите става жилаво, твърдо и негодно за консумация. Гъбата трябва да премине през термична обработка. В Северна Америка сярната гъба се счита за деликатес. Въпреки това, в литературата често се споменава, че малък брой хора могат да проявят чувствителност към нея, изразяваща се в стомашно-чревно разстройство, гадене или световъртеж. Трябва също да се отбележи, че някои автори препоръчват да не се консумират сярни гъби намерени върху дървесни видове токсични за човека, като например тис (Taxus). (Източници: №1,2,3,4,5,7,8,11,12,15).

Сходни видове Laetiporus sulphureus трудно може да се сбърка с други видове. Съществува вариетет с бели тръбички, който някои автори определят като Laetiporus sulphureus var. semialbinus, а други дори го отделят като вид – Laetiporus cincinnatus. До сега е познат само от Северна Америка. Всъщност, след генетично проучване на L. sulphureus в Северна Америка стана известно, че съществуващите видове Laetiporus са още няколко, като се различават по географско разпространение и предпочитан субстрат. Такава ревизия на европейски колекции на L. sulphureus все още не е осъществена.

Текста подготви В. Занев и П. Неделев.

Галерия Разгледайте допълнителни снимки в галерията.

Сярна гъба (Laetiporus sulphureus).

Сярна гъба (Laetiporus sulphureus).

 

 

 

 

 

 

 

 

Сярна гъба (Laetiporus sulphureus).

Сярна гъба (Laetiporus sulphureus).

 

 

 

 

 

 

 

 

Сярна гъба (Laetiporus sulphureus). Пори.

Сярна гъба (Laetiporus sulphureus). Остарели плодни тела.

 

 

 

 

 

 

 

 

 

Последна редакция на pavel от 12 Юни, 2017 г.

Върни до горе

5 коментара Сярна гъба

Leave a Reply

You can use these HTML tags

<a href="" title=""> <abbr title=""> <acronym title=""> <b> <blockquote cite=""> <cite> <code> <del datetime=""> <em> <i> <q cite=""> <s> <strike> <strong>