Сиво-кафява леписта

Lepista luscina.

Lepista luscina (Fr.) Singer
семейство Tricholomataceae (Есенни гъби)

синоними Lepista panaeolus (Fr.) P. Karst., Clitocybe luscina (Fr.) Sacc.

У нас Сиво-кафява леписта.

По света Argouane des prés (френски), Rötelritterling (немски), Леписта одноглазая (руски).

Шапка Отначало изпъкнала, по-късно плоско-изпъкнала, понякога вдлъбната в центъра. Бежова, сиво-кафява или кафява, често нееднородна или петниста, понякога с овални петънца подредени в кръг. Повърхността е суха и гладка, с напрашен вид особено близо до ръба, понякога със ситни люспици около центъра. Ръбът е плитконабразден, отначало подвит, скоро след това изправен. Диаметър до 12 cm.

Ламели Кремави до светлобежови, често с бледорозов оттенък при застаряване. Гъсти, прираснали до низбягващи, понякога със слабо изразено зъбче.

Пънче Цилиндрично, понякога разширено или изтъняващо към основата, сравнително дебело. Белезникаво до бежово, с влакнеста пъвърхност. Височина до 7 cm.

Месо Белезникаво-бежово, плътно и дебело, но тънко по периферията на шапката. Със слаба брашняна или неопределена миризма. Вкусът е неопределен или слабо неприятен.

Спори Споровият прашец е бледорозов. Спорите са елипсовидни, с размери 4.5-7 х 3-4.5 μm. Покрити са със ситни брадавици.

Местообитание Пасища и затревени места, често в близост до храсталаци и по горските граници. Расте на групи и понякога образува самодивски кръгове. Плододава през есента. Широко разпространен, но не често срещан вид.

Природозащитен статус Застрашен. Повече информация и снимки на вида можете да намерите в електронното издание на Червената книга на България и в сайта за Гъбите от Червената книга на България.

Коментар Ядлива гъба, но слабо позната. Не препоръчваме да се събира, понеже може лесно да се сбърка с разнообразни други гъби.

Сходни видове Някои автори определят гъби с по-тъмнокафяви шапки с петнист, мраморен вид и изпъкнала форма, наличие на брашняна миризма и малко по-ситни спори като отделен вид – Lepista rickenii. Други автори синонимиризат L. luscina и L. rickenii. Външният вид на шапката на практика е доста разнообразен, както и интерпретациите на различни автори за миризмата. На тази страница те са представени като един вид.

Близък вид е Lepista ricekii. Отличава се с по-светла до почти бяла шапка често с охрено-кафяви петна. Има брашняна миризма и слаболютив вкус на месото. Този вид обитава сходни местообитания, но няма данни да е открит в България.

През есента на открити места, където расте ветрогон (Eryngium) се среща и ветрогоновата гъба (Pleurotus eryngii). Този вид има сиво-кафява шапка без кръгли петна, низбягващи ламели и странично разположено пънче.

Есенната миризливка (Clitocybe nebularis) е друга едра гъба със сивкава шапка. Отличава се с липса на петна по шапката, по-бледи ламели, характерна ароматна миризма и по това, че расте във вътрешността на горите.

Бялата отровна орешарка (Clitocybe rivulosa) е по-дребна гъба с тънко пънче и месо. Шапката има характерен заскрежен външен вид.

Различни видове Melanoleuca също растат през есента на открити места и в горите и имат едри, месести плодни тела. Шапките им често са слабо изпъкнали в центъра, докато ламелите са бели, гъсти и прираснали със зъбче.

Текста подготви П. Неделев.

Lepista luscina. Кръгли, тъмни петна разположени по периферията са характерни за този вид.

Lepista luscina.

 

 

 

 

 

 

 

 

Lepista luscina.

Lepista luscina. Ламелите са кремави до светлобежови, често с бледорозов оттенък.

 

 

 

 

 

 

 

 

Lepista luscina.

Lepista luscina. Кръглите петна не винаги са ясно изявени.

 

 

 

 

 

 

 

 

Lepista luscina.

Местообитание – ливада. Гъбата може да образува самодивски кръгове.

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

Последна редакция на pavel от 31 Март, 2017 г.

Върни до горе

Leave a Reply

You can use these HTML tags

<a href="" title=""> <abbr title=""> <acronym title=""> <b> <blockquote cite=""> <cite> <code> <del datetime=""> <em> <i> <q cite=""> <s> <strike> <strong>