Кипарисова пития

Кипарисова пития (Pithya cupressina).

Pithya cupressina (Batsch) Fuckel
семейство Sarcoscyphaceae

У нас Кипарисова пития.

синоними Peziza cupressi Batsch, Lachnella cupressi (Batsch) W. Phillips, Lachnella cupressina (Batsch) W. Phillips, Peziza cupressi Batsch, Pithya cupressi (Batsch) Fuckel

Плодно тяло (апотеций) Много дребно – до 3 mm в диаметър, като младо е цилиндрично, по-късно конусовидно, когато е добре развито – почти паничкобразно и завършващо с късо стълбче. Отгоре „паничката“ най-често е кръгла, много рядко – слабо елипсовидна, почти плоска или леко вдлъбната, с яркопортокалово до кайсиевооранжев цвят (по-блед, когато е на сянка или е сухо), тънкомесеста, с восъкоподобна консистенция. Долната страна е доста по-светла, кремавожълта до белезникава, близо до основата покрита с къси, белезникави власинки.

Микроскопични структури Спорите са кръгли, с диаметър 9 – 12 µm, гладки, със зърнеста вътрешност и обикновено съдържат по една голяма мастна капка. Аскусите са цилиндрични, оперкулатни, неамилоидни, с по осем спори в една редичка. Парафизите са цилиндрични, в известна степен по-широки към върха, често разклонени в долната си част, с малък брой септи. Власинките са широки 3-4 µm, с дебели стени, малко септи и разширени в основата, цветът им варира от белезникав до жълтеникав.

Местообитание Расте върху мъртви клонки с иглички или кора на кипарис (Cupressus), туя (Thuja) и хвойна (Juniperus), най-често на силно сенчести места върху частично заровени гниещи остатъци. Плодните тела в едно находище може да са многобройни, но са трудно забележими поради малките си размери. Образува плодни тела по всяко време на годината, основно през пролетта и лятото, но се среща много рядко.

Сходни видове Pithya vulgaris е с подобен външен вид, но с по-големи размери (до 10 и повече mm в диаметър) и различен хабитат – върху опадали по земята клонки на ела (Abies), вероятно и на други иглолистни дървета. Плододава в края на зимата и плодните тела се откриват обикновено по време на снеготопенето.

Pseudopithyella minuscula е миниатюрен аскомицет (до 2 mm в диаметър) с морковеночервена горна повърхност, който обитава подобни хабитати, но не е известно да е открит в България. (Снимки на този вид разгледайте тук – 1, 2, 3.)

Hymenoscyphus epiphyllus е също яркооранжев и понякога се намира върху иглолистни остатъци, но може да бъде разграничен по тясно елиптичните спори.

Текста подготви А. Грозданов. Автор на текста „Микроскопични структури“ е Моника Славова. Сниманите гъби са определени от нея след анализ на микроскопичните структури.

Природозащитен статус Критично застрашен. Повече информация и снимки на вида можете да намерите в електронното издание на Червената книга на България и в сайта за Гъбите от Червената книга на България.

Кипарисова пития (Pithya cupressina).

Кипарисова пития (Pithya cupressina).

 

 

 

 

 

 

 

Кипарисова пития (Pithya cupressina).

Кипарисова пития (Pithya cupressina).

 

 

 

 

 

 

 

 

 

Кипарисова пития (Pithya cupressina).

Кипарисова пития (Pithya cupressina).

 

 

 

 

 

 

 

Кипарисова пития (Pithya cupressina).

Кипарисова пития (Pithya cupressina).

 

 

 

 

 

 

 

 

Кипарисова пития (Pithya cupressina). Аскуси и спори.

Кипарисова пития (Pithya cupressina). Власинките по външната повърхност.

 

 

 

 

 

 

 

 

 

Регионите, в които вида е установен.

Последна редакция на pavel от 17 Юни, 2016 г.

Върни до горе

Leave a Reply

You can use these HTML tags

<a href="" title=""> <abbr title=""> <acronym title=""> <b> <blockquote cite=""> <cite> <code> <del datetime=""> <em> <i> <q cite=""> <s> <strike> <strong>