Pleurotus dryinus

Pleurotus dryinus.

Pleurotus dryinus (Pers.) P. Kumm.
семейство Pleurotaceae

У нас Няма име.

По света Veiled oyster (английски), Berindeten Seitling  (немски), Вешенка дубовая (руски).

Шапка Бяла до кремава. Младите плодни тела са кръгли и издути, с възрастта постепенно стават почти плоски (с форма, подобна на черупка от обла мида). В зависимост от формата диаметърът варира от 5 до 12 cm.  Повърхността е влакнеста (подобна на филц), по-късно се накъсва на големи люсповидни парцалчета. При младите гъби се виждат висящи от подгънатия ръб (подобни на воал) остатъци от частичното покривало.

Ламели Отначало бели, после жълтеникави. Силно низходящи, почти до основата на пънчето. Често се пресичат и сливат помежду си.

Пънче Бяло, кремаво, до жълтеникаво в основата. Свързано с шапката встрани от центъра й.  Дебело (до 3 cm в диаметър), към основата се стеснява конусообразно. Късо, като в някои случаи почти липсва.  При млади екземпляри в горната част на пънчето се виждат остатъци от частичното покривало – те образуват пръстен, който скоро изчезва.

Месо Плътно до твърдо. Цветът му е бял до жълтеникав. С умерено приятни вкус и мирис.

Спори Споровият отпечатък е бял до бледо кремав. Спорите са елипсовидни, с размери 9-10 x 3-4 µm.

Местообитание Върху живи или мъртви широколистни дървета, преди всичко върху дъб (Quercus) и бук (Fagus). Много рядко върху иглолистни. Растат поединично или на групи от по няколко екземпляра. Появяват се от юли до октомври.

Годност за ядене Ядлива, докато е млада и след 25-минутно изваряване, според (Грибы Калужской области). Като ядлива я обявяват също Roger Phillips и Courtecuisse & Duhem (Източник: №6). Твърдостта на месото й обаче е причина да бъде определена  като неядлива от Marek Snowarski (Grzyby.pl).

Сходни видове Най-близка по външност гъба е Pleurotus calyptratus, която е много рядка, расте само върху трепетлика (Populus tremula) и сезонът й е от късна пролет до юли. (Тази гъба липсва от списъка на базидиомицетите в България.)

Отдалеч Pleurotusdryinus може да се сбърка с Pholiota populnea, която обаче лесно се разпознава отблизо по люспестата шапка.

Текста изготви А. Грозданов.

Pleurotus dryinus. Ламелите се свързват помежду си.

Pleurotus dryinus. Остатъци от частично покривало остават прикрепени за ръба на шапката.

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

Развито плодно тяло на Pleurotus dryinus. Повърхността на шапката се накъсва на големи люсповидни парцалчета със стареенето.

Pleurotus dryinus.

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

Pleurotus dryinus. Месото е бяло и плътно.

 

 

 

 

 

 

 

 

 

Наблюдения

30.10.2011 Южни склонове на Осоговска планина Ствол на стар бук (Fagus) Д. Василев
16.11.2012 Морска градина, Варна Хралупа на гниещо декоративно дърво Л. Келешева

Последна редакция на pavel от 7 Май, 2014

Върни до горе

Leave a Reply

You can use these HTML tags

<a href="" title=""> <abbr title=""> <acronym title=""> <b> <blockquote cite=""> <cite> <code> <del datetime=""> <em> <i> <q cite=""> <s> <strike> <strong>