Ветрогонова гъба

Ветрогонова гъба (Pleurotus eryngii).

Ветрогонова гъба (Pleurotus eryngii).

 

 

 

 

 

 

 

 

 

Pleurotus eryngii (DC.) Quél.
семейство Pleurotaceae

У нас Ветрогонова гъба, Ветрогонова кладница, Есенен пачи крак.

По света Pleurote du panicaut (френски), Вешенка степная (руски), Seta de cardo (испански), Cardoncello (италиански).

Шапка Първоначално изпъкнала, по-късно фуниевидна до плоска. Сиво-кафява или кафява. Повърхността е гладка или покрита със ситни люспи. Ръбът отначало е подвит, по-късно се изправя. Диаметър до 10 cm.

Ламели Белезникави до сиви, силно низбягващи.

Пънче Обикновено разположено странично спрямо шапката, по-рядко централно. Бяло до бежово. Цилиндрично, понякога изтънява рязко в основата. Височина до 5 cm.

Месо Бяло. Вкусът и миризмата са приятни.

Спори Споровият прашец е бял. Размерите на спорите са 10-14 х 4-5 μm.

Местообитание Гъбата расте изключително в присъствието на растението Полски ветрогон (Eryngium campestre). Това е малко, храстовидно, многогодишно трънливо растение със светлозелени листа и цветове.  То се среща по пасища и други открити места. Ветрогоновата гъба е свързана с корените на растението, от които получава хранителни вещества. У нас гъбата плододава през късна есен и ранна пролет – в този период листата на полския ветрогон са сухи. Прочетете повече за полския ветрогон в сайта bgflora.net.

В страни със средиземноморски климат се срещат и други растения, с които Ветрогоновата гъба съжителства: Ferula communis (Обикновена тимянка), Eryngium maritimum (Морски ветрогон), Elaeoselinum asclepium, Laserpitium latifolium и Thapsia garganica. Някои миколози разглеждат гъбите, асоциирани с различните растения, като вариетети или дори отделни видове. Изработени са методи за култивиране на гъбата, които позволяват отглеждането й в страни, отдалечени от естествените местообитания.

Коментар Добра ядлива гъба. (Източници: №1,5,6,9,10) Популярна и високо ценена в някои средиземноморски страни (Италия и Испания) и в Азия (където се култивира).

Сходни видове Други видове Pleurotus, като Кладницата (Pleurotus ostreatus) например, в естествени условия растат върху мъртва дървесина. Бялата отровна орешарка (Clitocybe rivulosa), която също расте по пасища и затревени места, може да се сбърка с Ветрогоновата гъба.

Текста подготви П. Неделев.

Галерия Разгледайте допълнителни снимки в галерията.

Ветрогонова гъба (Pleurotus eryngii) расте винаги в присъствието на Полски ветрогон.

Ветрогонова гъба (Pleurotus eryngii). Ламелите са силно низбягващи.

 

 

 

 

 

 

 

 

 

Ветрогонова гъба (Pleurotus eryngii). Пънчетата обикновено са разположени встрани от центъра на шапката.

Ветрогонова гъба (Pleurotus eryngii). Цветът на шапките е разнообразен. Тук те са тъмно кафяви.

 

 

 

 

 

 

 

 

 

Ветрогонова гъба (Pleurotus eryngii). При младото плодно тяло ръбът на шапката е подвит.

Ветрогонова гъба (Pleurotus eryngii). Напълно развити плодни тела.

 

 

 

 

 

 

 

 

 

Млади Ветрогонови гъби (Pleurotus eryngii).

Полски ветрогон (Eryngium campestre) през месец юли.

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

Последна редакция на pavel от 13 Март, 2014

Върни до горе

Leave a Reply

You can use these HTML tags

<a href="" title=""> <abbr title=""> <acronym title=""> <b> <blockquote cite=""> <cite> <code> <del datetime=""> <em> <i> <q cite=""> <s> <strike> <strong>