Сенниковиден полипорус

Сенниковиден полипорус (Polyporus umbellatus).

Polyporus umbellatus (Pers.) Fr.
семейство Polyporaceae

синоними Dendropolyporus umbellatus (Pers.) Jülich, Polyporus ramosissimus (Scop.) J. Schröt., Sclerotium giganteum Rostr.

У нас Сенниковиден полипорус, Рогочовка.

По света Umbrella polypore (английски), Eichhase (немски), Трутовик зонтичный, Трутовик ветвистый (руски).

Плодно тяло Закръглено, с диаметър 30-40 cm. Съставено е от късо масивно пънче в основата, което се разклонява многократно. Всяко крайно разклонение завършва с централно разположена малка шапка. Шапките върху едно плодно тяло могат да бъдат повече от 100.

Шапки Отначало изпъкнали, накрая плоски или вдлъбнати в центъра. Всяка отделна шапка е охрена до сивокафеникава, покрита с фини влакна или дребни влакнести люспички. Шапките са с диаметър до 5 cm.

Тръбички и пори Долната повърхност на шапките е покрита със слой от плитки (1-1.5 cm) тръбички, силно низбягващи по пънчето и надолу по разклоненията. Порите са бледокремави, ъгловати, обикновено по една-две на 1 mm².

Месо Бяло до кремаво, меко и с приятен сладникав мирис при младите гъби. Охрено до кафяво, твърдо и чупливо, с неприятен остър вкус при застаряване.

Спори Споровият прашец е бял. Спорите са цилиндрични, гладки, с размери 7-10 x 2.5-3.5 μm.

Склероций Плодното тяло започва развитието си от склероций (грудкоподобно образование от втвърден гъбен мицел; с неправилна форма, тъмна обвивка и бяла вътрешност; съдържа хранителни резерви), намиращ се в почвата в близост до дървото гостоприемник. Склероциите на Polyporus umbellatus могат да преживеят в почвата дълги периоди от време (10 и повече години) и при подходящи условия на средата да образуват нови склероции. Развитието им зависи от взаимодейстие с ризоморфите на Обикновената пънчушка (Armillaria mellea).

Местообитание Среща се върху почвата, в основата на живи дървета или на около 1-3 m от тях; в широколистни гори с бук (Fagus), дъб (Quercus), габър (Carpinus), кестен (Castanea) и други. Образува единични плодни тела от юли до октомври, често на едно и също място в продължение на няколко години.

Известните находки на тази гъба в България включват: Централна Стара планина (в близост до Троянския манастир), Рила (на територията на природен парк „Рилски манастир”), Лозенска планина.

Последната находка, открита на 16 юли 2018 от Руми Петрунова, снимана и описана от Татяна Иванова, е на югозападния склон на Витоша, над село Мърчаево, сред подраст в гора с габър и бук. Плодното тяло е с елипсовидна форма (26 х 20 cm) и има шапки с диаметър 2-3 cm.

Природозащитен статус Застрашен. Повече информация и снимки на вида можете да намерите в електронното издание на Червената книга на България и в сайта за Гъбите от Червената книга на България.

Коментар Ядлива с отлично качество (Източници: №5,18), но препоръчваме да не се събира, тъй като е рядка, застрашена от изчезване, гъба. Проведени са изследвания за лечебните свойства на гъбата, като са установени някои ефекти в противораковото лечение, както и върху диурезата и имунната система. (Източник № 14)

Сходни видове Възседурката (Grifola frondosa) има подобeн външен вид, но лесно може да бъде различена по широките, подобни на ветрило, делтовидни шапки, както и по нецентралното им прикрепване към крайните разклонения на разклоненото пънче.

Сенниковидният полипорус може да бъде объркан с много по-бледата на цвят Зелчеста гъба (Sparassis crispa), но този вид расте само под иглолистни дървета.

Използвани са текстове от Червената книга на България (автори М. Гьошева и Г. Стойчев), описание на Татяна Иванова и информация в сайта First Nature. Страницата подготви А. Грозданов.

Сенниковиден полипорус (Polyporus umbellatus).

Сенниковиден полипорус (Polyporus umbellatus).

 

 

 

 

 

 

 

 

 

Сенниковиден полипорус (Polyporus umbellatus).

Сенниковиден полипорус (Polyporus umbellatus).

 

 

 

 

 

 

 

 

 

Последна редакция на pavel от 26 Юли, 2018 г.

Върни до горе

2 коментара Сенниковиден полипорус

  • Татяна Иванова

    16.07.2018 г. Югозападен склон на Витоша над с. Мърчаево около 920 м н.в. смесена широколистна гора: предимно бук и габър и ниска храстовидна растителност.Намерен от Руми Петрунова.

  • Татяна Иванова

    На 27 юли отново посетих същото място. На около 20-25 метра разстояние имаше още 2 плодни тела, по-малки по-размер, около 15 см в диаметър в по-напреднал стадии на развитие. Едното беше започнало да се разлага и наистина шапките бяха станали кафяви на цвят, но вероятно от обилните дъждове не беше сухо и чупливо, а по-скоро мокро и леко лигаво.

Leave a Reply

You can use these HTML tags

<a href="" title=""> <abbr title=""> <acronym title=""> <b> <blockquote cite=""> <cite> <code> <del datetime=""> <em> <i> <q cite=""> <s> <strike> <strong>