Пърхутки

Пърхутката е гъба със сферична или понякога крушовидна форма на плодното тяло. Вътрешността се нарича глеба и при младите гъби е бяла, но с узряването на спорите, които се съдържат в нея, тя пожълтява, покафенява и от плътна се превръща в прахообразна. Обвивката (перидий) също претърпява промени с узряването на спорите. От бяла тя покафенява и се разпада, а при някои видове се продупчва. Така се образува отвор, през който узрелите спори ще могат впоследствие да се разпръснат. Когато дъждовна капка падне върху плодното тяло или животно го натисне, моментално се изстрелва облак от узрели спори през отвора. Спорите са изключително леки и се носят от въздушните течения.

Различни видове гъби могат да се нарекат пърхутки и ще бъдат разгледани със своите особености поотделно.

Полска пърхутка (Calvatia utriformis) в горска ливада.

Различните видове пърхутки имат различни местообитания. Първо, трябва да се знае, че всички видове са сапротрофи, тоест разграждат мъртва органична материя и не разчитат на микоризни асоциации с живи растения за набиране на хранителни вещества. В последно време някои автори твърдят, че са възможни и микоризни асоциации. Най-често се сещаме за пасища и ниви като възможни местонахождения. Там растат различни видове, включително Оловносивата пърхутка (Bovista plumbea), Полската пърхутка (Calvatia utriformis), Гигантската пърхутка (Calvatia gigantea) и Ливадната пърхутка (Vascellum pratense). Някои пърхутки растат в горски условия или в близост до дървета, които могат да бъдат широколистни или иглолистни. Това са обикновено видове Lycoperdon, но не са единствените. Някои видове Bovista предпочитат специални условия като степи и места с пясъчни почви. Намират се и там, където не очакваме да намерим гъби, като дюни например. Един вид пърхутка, Lycoperdon pyriforme, се различава от останалите по това, че расте върху мъртва дървесина. Всички останали плододават върху почва.

Периодът на плододаване за различните видове пърхутки е от пролетта до края на есента. Няма видове с конкретна специфичност към сезон, но необходимостта от достатъчна влага и благоприятни климатични условия важи както за други гъби.

 

Bovista

Оловносиви пърхутки (Bovista plumbea).

Малки плодни тела с кълбовидна форма с максимален диаметър около 5-6 cm. Нямат в основата си краче подобно на пънче – вместо това отдолу често висят мицелни хифи. Обвивката се състои от два добре разграничени слоя – външен (екзоперидий) и вътрешен (ендоперидий). Външният е бял, гладък или грапав и се разпада на късове при узряване на гъбата. Вътрешният прилича на гладка мембрана, която се вижда при отпадане на външната обвивка. Вътрешният слой също променя цвета си от безцветен и изсъхва. При различните видове тази мембрана се оцветява различно – сиво, кафяво. След узряване на спорите цялото плодно тяло изсъхва, отделя се от почвата и започва да се търкаля свободно. Зрелите спори се изхвърлят през единичен кръгъл отвор, разположен най-отгоре.

Най-добре познатите видове са Оловносива пърхутка (Bovista plumbea) и Яйцевидна пърхутка (Bovista nigrescens). Различаването на видовете е трудно и в повечето случаи разчита на микроскопични белези.

Латинско име Българско име Снимка Местообитание
Bovista plumbea Оловносива пърхутка пасища, пътеки

 

Calvatia

Полски пърхутки (Calvatia utriformis). В този род пърхутки обвивките се разпадат след узряването на спорите.

Най-едрите пърхутки, но с разнообразни форми. Общото на видовете от тази група е начинът на разпръскване на спорите. При узряване на глебата обвивката се разпуква на късове, които отпадат и откриват зрелите спори. Някои видове като Главестата пърхутка (Calvatia excipuliformis) и Полската пърхутка (Calvatia utriformis) имат основа, подобна на краче, в която не се образуват спори. Тя се нарича субглеба или по-често стерилна основа. Гигантската пърхутка (Calvatia gigantea) се различава по това, че няма стерилна основа. Това е довело някои автори да я отделят в отделен род – Langermannia. В тази група пърхутки е важно да се отбележи и цветът на узрялата глеба, защото Calvatia fragilis се различава със своята виолетова спорова маса.

Латинско име Българско име Снимка Местообитание
Calvatia utriformis Полска пърхутка затревени места
Calvatia fragilis затревени места
Calvatia gigantea Гигантска пърхутка затревени места, гори
Calvatia excipuliformis Главеста пърхутка горски покрайнини

 

Lycoperdon

Зърнеста пърхутка (Lycoperdon perlatum).

Пърхутки с крушовидна форма с максимален диаметър около 5 cm. Те се срещат предимно в горите и наброяват повече от 15 вида. Външната обвивка се състои от орнаментация, която е уникална за всеки един вид. Срещат се пърхутки с орнаментация, състояща се от структури, наподобяващи шипове, плочки, парцалчета и косъмчета. След изтриване на орнаментацията остава вътрешната обвивка, която е гладка. Всички имат добре развито краче, в което се разполага стерилната основа. Цветът на плодното тяло е важен белег за определяне на някои видове. По-известни видове са Зърнестата пърхутка (Lycoperdon perlatum) и Иглестата пърхутка (Lycoperdon echinatum).

 

Латинско име Българско име Снимка Местообитание
Lycoperdon echinatum Иглеста пърхутка гори
Lycoperdon umbrinum гори
Lycoperdon perlatum Зърнеста пърхутка гори
Lycoperdon mammiforme гори
Lycoperdon molle Мека пърхутка гори
Lycoperdon pyriforme Крушовидна пърхутка гори, често върху дървесина

 

Vascellum

Vascellum pratense. Един неузрял екземпляр е срязан, за да се покажат структурите, характерни за вида.

В Европа се среща един вид , който обитава ливади – Vascellum pratense. Представлява малка пърхутка със закръглен или овален профил. Има добре разграничени външна и вътрешна обвивки. Външната е гъсто покрита с фини шипчета, които се отстраняват лесно с ръка. Външната обвивка се отделя сравнителна лесно от вътрешната. Вътрешната представлява мембрана. След узряването на спорите се открива дупчица с неправилна форма в най-горната част на обвивката. Между глебата и стерилната основа се разполага слой, наречен диафрагма – нейното наличие е много характерно за тази пърхутка.

 

Латинско име Българско име Снимка Местообитание
Vascellum pratense Ливадна пърхутка пасища, пътеки

 

Ядат ли се пърхутките и какви други ползи има от тях?

Няма сведения за отровност на видове от гореописаните родове. Същевременно някои видове, като Гигантската, Полската, Главестата и Зърнестата пърхутки са придобили популярност като ядливи гъби. В литературата преобладава мнението, че за да е годна за консумация, всяка пърхутка трябва да е в незряло състояние, тоест с чисто бял и плътен перидий. Знае се обаче, че различни видове гъби, включително и пърхутки, биоакумулират тежки метали, присъстващи в почвата. Проблем се явява и възможността за сбъркване на пърхутка с видове Scleroderma (например така наречените „Лъжливи трюфели”, Scleroderma citrinum), особено от неопитни гъбари. Смята се, че вдишването на голямо количество споров прашец може да отключи алергични реакции при някои чувствителни хора.

Освен за консумация, хората са открили и други приложения за пърхутките. В нашата литература често се споменават хемостатичните им свойства, без да се упоменава в какво състояние. Научни изследвания са открили наличието на разнообразни активни вещества в Гигантската, Полската и други пърхутки, сред които има такива с антитуморни, антибактериални и антивирусни свойства.

Провеждат се и изследвания за приложението на пърхутки в биотехнологията. Гигантската пърхутка има способността да синтезира алфа-амилаза в големи количества. Този ензим обикновено се инхибира от танините, присъстващи в дървесния материал, подложен на разграждане. Благодарение на друг свой ензим, който инактивира танините, Гигантската пърхутка е способна да произвежда алфа-амилаза от много по-разнообразни субстрати. Алфа-амилазата намира приложение в производството на етанол и високофруктозен сироп от царевица.

Освен приложенията в кулинарията и медицината пърхутките са били използвани както за прахан, така и за опушване на колиби с цел отстраняване на вредители. Пушекът от горяща пърхутка се е използвал и за успокояване на пчели при работа с кошери.

Повече информация за ползите от пърхутките можете да намерите тук – The genus Calvatia (Gasteromycetes, Lycoperdaceae): A review of its ethnomycology and biotechnological potential, автори Johannes C. Coetzee & Abraham E. Van. Wyk, African Journal of Biotechnology, Vol 8 (22), 2009.

Използвана е информация от:

 

Някои гъби, които могат да бъдат сбъркани с пърхутките.

Латинско име Българско име Снимка
Scleroderma citrinum Лъжлив трюфел
Scleroderma verrucosum Лъжлива пърхутка
Phallus impudicus Обикновен фалус
Pisolithus arhizus Бохемски трюфел
Endoptychum agaricoides Печурковиден ендоптихум

1 comment to Пърхутки

Leave a Reply

You can use these HTML tags

<a href="" title=""> <abbr title=""> <acronym title=""> <b> <blockquote cite=""> <cite> <code> <del datetime=""> <em> <i> <q cite=""> <s> <strike> <strong>