Xerocomus cisalpinus

Xerocomus cisalpinus.

Xerocomus cisalpinus Simonini, H. Ladurner & Peintner
семейство Boletaceae (Манатаркови)

синоними Xerocomellus cisalpinus (Simonini, H. Ladurner & Peintner) Klofac, Boletus cisalpinus (Simonini, H. Ladurner & Peintner) Watling & A.E. Hills

У нас Няма име.

По света Starkblauender Rotfußröhrling (немски).

Шапка Отначало полукълбовидна, после изпъкнала. Охрена, светлокафява, сивкаво-кафява, маслиненокафява, тъмнокафява до черно-кафява, понякога с червен оттенък или изцяло червена. Повърхността е суха, кадифена, но много скоро се напуква и розово месо се разкрива в пукнатините. Диаметър до 7 cm.

Тръбички Лимоненожълти, по-късно бледожълти с маслиненозелен оттенък. Посиняват при нараняване. Порите са със същите цветове и също посиняват при нараняване.

Пънче Цилиндрично или слабо бухалковидно, често изкривено и стесняващо се към основата. Яркожълто в горната половина, надолу постепенно яркочервено. Посинява при нараняване.

Месо Кремаво до жълтеникаво в шапката, кафеникаво в пънчето и посинява при излагане на въздух, най-отчетливо в пънчето. Вкусът и миризмата са неопределени.

Спори С размери 10.5–16 × 4–5.5 μm, набраздени.

Местообитание Расте в широколистни гори, като образува микориза с дъбове (Quercus), но също с бук (Fagus) и борове (Pinus). Част от британските записи посочват и кедри (Cedrus). Разпространението на вида още не е изяснено напълно, поради объркване в миналото с Червенокраката манатарка (Xerocomus chrysenteron). Видът засега е описан в Белгия, България, Дания, Германия, Великобритания, Унгария, Италия и Швеция, но вероятно е още по-широко разпространен и подминаван. Извън Европа е намиран в Мароко.

Сходни видове Xerocomus cisalpinus може да е труден за разпознаване на терен. Различава се от Червенокраката манатарка (Xerocomus chrysenteron) на базата на по-тънките плодни тела и набраздените спори. Xerocomus pruinatus, вид който също има набраздени спори, много рядко получава пукнатини по повърхността на шапката. Нещо допълнително – спорите на X. cisalpinus са малко по-тесни (обикновено са под 5 μm широки) от тези на другите два вида споменати горе.

Автор на описанието Б. Асьов (на английски). Превода направи П. Неделев. Оригиналната версия и допълнителни снимки може да намерите в сайта за манатаркови гъби boletales.com.

Коментар на manatarka.org Видът е слабо познат и препоръчваме да не се консумира.

Xerocomus cisalpinus. Кожицата на шапката често се напуква, а пукнатините са оцветени в розово.

Xerocomus cisalpinus.

 

 

 

 

 

 

 

 

 

Xerocomus cisalpinus. Десет минути след разрязване, месото посинява, особено в пънчето.

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

Последна редакция на pavel от 1 Април, 2017 г.

Върни до горе

Leave a Reply

You can use these HTML tags

<a href="" title=""> <abbr title=""> <acronym title=""> <b> <blockquote cite=""> <cite> <code> <del datetime=""> <em> <i> <q cite=""> <s> <strike> <strong>