Международна микологична работилница се проведе в град Хака в северна Испания от 2 до 8 октомври, 2022 г. Професионални миколози и изследователи на гълъбките и млечниците (Russulales) от различни страни се събраха на едно място. Градът се намира в подножието на Пиренеите, която е дълга и висока планинска верига разположена по границата между Испания и Франция. Надморската височина на Хака е 820 m, а климатът е субсредиземноморски.

Домакините се бяха постарали да подсигурят условия за посрещане на гостите и поведоха експедиции в планината за да се покажат различни хабитати и гъбите в тях. Въпреки сухия сезон в Испания и цяла западна Европа, домакините знаеха няколко места високо в планината, които обещаваха условия за намиране на гъби. Варовикът преобладаваше в планината. По склоновете има гори основно от бук (Fagus sylvatica), ела (Abies alba), бял бор (Pinus sylvestris) и чемшир (Buxus sempervirens). В субалпийската зона гората е основно от бор от вида Pinus uncinata. Този бор е близък до клека (Pinus mugo) и според някои е негов вариетет, но не расте като храст, а висок и изправен. В алпийската част има пасища със съобщества на растението сребърник (Dryas octopetala) и различни видове върби джуджета (Salix retusa, S. reticulata, S. repens), в които растат някои гълъбки, млечници и други специализирани гъби. Склоновете от страната на Франция са по правило по-влажни, с умерен климат и покрити с повече и по-гъсти широколистни гори с преобладаване на бук, дъб, габър и явор. Те също бяха посетени от групи изследователи.

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

Сухото, слънчево време обезсмисли търсенето на гъби в котловината на Хака, крайречните гори около река Арагон и по възвишенията на срещуположните ниски планини на юг. По тези планини се срещат естествени гори на местния вариетет на вечнозеления каменен дъб (Quercus ilex subsp. ballota, познат също като Quercus rotundifolia), на листопадния португалски дъб (Quercus faginea) и по високите части на черен бор (Pinus nigra subsp. salzmannii). Различните типове местообитания в района на Хака обещават голямо видово разнообразие на гълъбки и млечници, щом времето позволи.

Испанските колеги са постигнали много високо ниво на изучаване на гъбите. Впечатляващ е не само броя на участници в събитие като това за Russulales, а като цяло активността им. Испански специалисти работят по различни групи гъби (например хелвели, земни езици и други аскомицети, подземни гъби, гастеромицети, печуркови, манатаркови) и редовно участват във важни научни открития, публикации и литература, особено сега в ерата на филогенетичните изследвания. Не трябва да подминавам и активността на любителите в сайтове и социални мрежи.

Програмата включваше кратък разбор на находките всеки ден и лекционна част.

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

---

Russula roseipes Secr. ex Bres.

 

 

 

 

 

 

 

 

 

Единично плодно тяло намерено на първия ден на мероприятието в гора от бял бор, бук, леска, чемшир и други. На връщане предизвика интерес от останалите гъбари, но за съжаление повече материали от този вид не бяха открити. След като се запознах за първи път с R. roseipes в Швеция през 2018 г., видях вида неколкократно във Витоша, в Родопите и в Рила. Микоризира с бял бор. Въпреки че не е от най-честите гълъбки в боровите гори, се познава лесно по красивата розова шапка, жълтите ламели и нелютивия вкус.

---

Russula olivacea (Schaeff.) Fr.

 

 

 

 

 

 

 

 

 

Russula olivacea във всевъзможни разцветки се откриваше във всички гори, в които участваше бука. Лесно разпознаваем вид благодарение на окраската от тъмни, обиколни ивици близо до ръба на шапката, жълтеникавите ламели, розовото пънче и нелютивото месо. Фенол може да се използва за доказване принадлежност към групата на R. olivacea. При съмнение за видове от групата на Russula xerampelina се пристъпва към тест със зелен камък (железен сулфат).

---

Russula integra (L.) Fr.

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

На база на видимите белези консенсусът беше за Russula integra, макар че удивлението от разнообразието в цветовете беше споделено от всички присъстващи в гората. Гората се състоеше от бял бор и подраст от чемшир, леска, бук и други дървета. Интересна беше силната плодова миризма. Типичното жълто петънце, което съм виждал в основите на екземпляри събрани в Родопите и Рила се забелязваше и тук. Този вид вероятно има афинитет към варовити почви.

Russula campestris е близък, малко известен вид с разлика в микроскопичните структури.

---

Russula cavipes Britzelm.

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

Russula cavipes беше една от най-срещаните гълъбки под елите. Има силна плодова миризма, лютив вкус, кухо пънче, бели ламели и светъл споров прашец и пожълтява бавно по наранените места. Вид, който бях виждал само веднъж в България.

---

Russula queletii Fr.

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

Тези две находки бяха намерени под ела и бял бор и бяха определени като Russula queletii, макар че шапките изглеждаха подозрително светли. Имат лютиво месо и миришат на ябълки. Видът който расте под смърч в България има сравнително по-тъмна винена шапка.

---

Russula firmula Jul. Schäff.

 

 

 

 

 

 

 

 

 

Russula firmula се откриваше в боровите гори. Има шапка с винен цвят, но тя може да е избледнее, жълти, силно чупливи ламели, остър, лютив вкус и плодова миризма. Сравнително нежна гълъбка, чието оцветяване може лесно да създаде объркване с гълъбки растящи наоколо (Russula integra, Russula amethystina). Лютивият вкус е показател, че принадлежи към съвсем различна група.

---

Russula adulterina (Fr.) Peck

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

Още една лютива гълъбка с жълти спори е Russula adulterina. Не бях виждал този вид никога преди, въпреки че ми беше добре познат от книгите на Sarnari. Находище от него беше намерено от Рони Бойкенс от Белгия в еловата гора близо до планинското градче Bielsa. Гора, в която се появиха множество други редки видове. Тъй като бях подминал находището в деня на посещението, ми се наложи да го издиря след приключването на срещата на път за България.

Видът се характеризира с едри размери. Намерените екземпляри бяха с размери равни на българските Russula integra. Според Феликс Хампе намерените дори не бяха толкова големи и месести, колкото е виждал в Германия. Месото се усеща лютиво след кратко изчакване. Шапката е преобладаващо кафеникава и по правило по нея няма следа от винени или лилави тонове.

---

Russula torulosa Bres.

 

 

 

 

 

 

 

 

 

Под Pinus uncinata намерихме едно плодно тяло на добре познатата гълъбка Russula torulosa. За съжаление близкият вид Russula sardonia не беше открит за да се направи сравнение, въпреки че не е толкова рядък в Испания.

---

Russula puellaris Fr.

 

 

 

 

 

 

 

 

 

Боби от Индонезия откри тази гълъбка под елите, която предположих е Russula puellaris. Плодните тела бяха нелютиви и показваха ясно пожълтяване. В същото местообитание Елиас Полемис от Гърция събра един екземпляр на дървесната гъба Ganoderma pfeifferi върху бук и показа нагледно смолистото покритие с жълт цвят, което е типично за вида и не се вижда при други ганодерми.

Други гълъбки, които бяха намерени и определени по време на срещата: Russula amethystina, Russula aurea, Russula ochroleuca, Russula cyanoxantha, Russula ionochlora, Russula sanguinaria, Russula xerampelina, Russula atramentosa. Странни находки на почерняващи гълъбки провокираха интереса на Рубен де Ланге за допълнителни изследвания.

---

Lactarius intermedius Berk. & Broome

 

 

 

 

 

 

 

 

 

Lactarius intermedius беше честа находка в горите с ели. Тази много едра млечница от секция Scrobiculati има пожълтяващо мляко и лютив вкус. Видът е лесен за определяне, когато гората е само от ела, както в някои от горите в района на Хака, но не е когато присъстват други иглолистни. Не видяхме видовете от тази група микоризни със смърч. В България, където ела и смърч обикновено се срещат заедно, е трудно разграничаването от често срещания Lactarius scrobiculatus. Младите плодни тела на L. intermedius притежават ламели с бледорозов оттенък, който отсъства при млади плодни тела на L. scrobiculatus.

---

Lactarius rufus (Scop.) Fr.

 

 

 

 

 

 

 

 

 

Нямаше голямо разнообразие на млечници по време на срещата. Сред намерените млечници имаше Lactarius deliciosus, Lactarius salmonicolor и Lactarius aurantiacus от иглолистните гори. В гората на Pinus uncinata над високопланинския курорт Пантикоса Пако намери една млечница, която изглеждаще досущ като Lactarius rufus и вероятно е, но вкусът варираше от слаболютив до напълно нелютив. Това беше неочаквано, защото от моя опит този вид винаги е бил един от най-лютивите гъби, толкова неприятно лютив, че ефектът от него може да трае няколко часа.

В буковите широколистни гори от френската част на планината, които лично не посетих, бяха намерени Lactarius blennius, Lactarius subdulcis, Lactarius pyrogalus, Lactarius acris, Lactarius romagnesii, Lactarius pterosporus и Lactarius ruginosus. Последните четири са млечници от секция Plinthogali с розовеещо мляко. Йоринде Нуйтинк каза няколко полезни съвета за разделянето им, като да потърсим радиално набръчканата повърхност в центъра на шапката при L. pterosporus и набраздения ръб на шапката при L. ruginosus. Тези млечници са трудни за определяне до вид, още повече ако гората е смесена с дъб.

---

Boletopsis grisea (Peck) Bondartsev & Singer

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

Пако намери този голям Boletopsis скрит под килим от мъхове и шума на Pinus uncinata. Пробвахме какво ще стане ако капнем калиева основа върху месото и получената разликата вероятно се дължи на концентрациите на двата разтвора, които ползвахме. Нашето предположение бе за Boletopsis grisea, който е микоризен с борове. Ибаи Олариага потвърди, че най-вероятно това е видът, който сме срещнали в този тип хабитат високо в планината. Ибаи и колеги миколози от Испания, Франция и Кипър са описали на база на генетично изследване много близък вид от средиземноморски борови гори през 2019 г. — Boletopsis mediterraneensis. (Boletopsis mediterraneensis G. Moreno, Carlavilla, Bellanger, Olariaga, P.-A. Moreau, Bidaud, Loizides & Manjón, sp. nov., Fungal Planet 1001, Naturalis Biodiversity Center & Westerdijk Fungal Biodiversity Institute, 2019)

Трябва да спомена, че Boletopsis leucomelaena (Саждивосив болетопсис), видът който се среща рядко в България и има по-тъмна, почти черна шапка, расте само в смърчови гори. В чеклиста на БАН присъства още един вид, Boletopsis subsquamosa, но дали това име е синоним на B. grisea или има друг статут не ми е ясно.

---

Onnia tomentosa (Fr.) P. Karst.

 

 

 

 

 

 

 

 

 

Една дървесна гъба, която се развива върху корените на иглолистни дървета и пониква от земята. Има дървениста, жилава структура. Може да се сбърка с Phaeolus schweinitzii, който е по-мек и сочен и Coltricia perennis, с тънкомесеста структура. Видът е рядък в България.

---

Рогачки

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

В някои гори имаше богато разнообразие на рогачки от родовете Sarcodon, Phellodon и Hydnellum. Аз се сблъсквам със затруднения в определянето на видове извън тези с ясни белези, тъй като достъпната информация за тях, някои много редки и изчезващи видове, е разпръсната и не съвсем изчерпателна. Всъщност актуална монография за европейските видове на практика няма.

Катрин Манц от Германия събра страхотни колекции на гъби от тази група, със сигурност повече видове от тези, които сам срещнах. Макар че на терен някои колекции не можеха да се определят до вид, тя беше способна веднага да ги класифицира по отделните раздели, към които принадлежат, което ме впечатли. Пожелавам някой ден да има монография на тези гъби и тя може да бъде нейн автор.

---

Cortinarius violaceus (L.) Gray

 

 

 

 

 

 

 

 

 

Този паяжинник беше намерен в гората на Канфранк с бял бор (Pinus sylvestris), чемшир (Buxus sempervirens), мукина (Sorbus aria) и редки букове, лески и трепетлики. В много източници се прави разграничение между C. violaceus с местообитание широколистни гори от Cortinarius hercynicus с местообитание иглолистни гори. Някои автори се позовават и на малки разлики в размера, формата или орнаментацията на спорите. Не намерих публикувани резултати от генетични изследвания, които да потвърдят или отхвърлят това разграничение.

---

Cortinarius dibaphus Fr.

 

 

 

 

 

 

 

 

 

Cortinarius dibaphus е често срещан паяжинник в гори от ела, който научих благорадение на другите участници. Месото показва красива розово-червена реакция към основи.

Добавил съм снимки от изложение на C. dibaphus и още няколко кортинариуса събрани и определени от Робин Дост от Германия.

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

---

Cortinarius atrovirens Kalchbr.

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

Още един паяжинник, който срещнах за първи път, с маслиненозелена, слузеста шапка, жълто-зеленикави ламели и ясно оформена луковица с праг. Месото не реагира съществено с калиева основа, докато шапката покафеня, а повърхността на луковицата се оцвети кафяво-черна. Растеше под ела и бял бор в богатата на видове гора с рогачки, трихоломи, Russula adulterina и Hygrophorus capreolarius.

---

Hygrophorus capreolarius (Kalchbr.) Sacc.

 

 

 

 

 

 

 

 

 

Hygrophorus capreolarius е рядък вид от иглолистните гори. Цялото плодно тяло е оцветено винено-кафеникаво, включително ламелите. Миризмата е силна, плодова. Намерен под ела и бял бор в гората на Биелса. Не е съобщен в България.

---

Otidea minor (Boud.) Olariaga & K. Hansen

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

Тези миниатюрни купички се подаваха между мъховете в гората с редки видове на Биелса. Наблизо имаше ели, бял бор и чемшир. Първоначалната ми хипотеза на терен беше за вид от род Sowerbyella. Ибаи разгледа находката, помисли и отсече, че не е изключено Otidea. Повечето видове Otidea образуват плодни тела с цепка от едната страна, което им придава форма на ушенце (магарешко, заешко и т.н.), но тези изглеждаха малко по-различно и имаха интересно оребряване отдолу.

Наскоро беше публикувана монография на рода и с нейна помощ определих находката след като се прибрах в България, като Otidea minor. Размери на спорите 10.1-12.5 x 5.1-5.9 μm, средно 11.4 x 5.5 μm и средна Q-стойност 2.1. Други видове Otidea с подобен жълт цвят са Otidea concinna и Otidea phlebophora.

В същата местност събрах материали от още два вида Otidea, но са запазени за изследване в бъдеще. Ибаи предложи Otidea subformicarum за първия вид. Оказа се, че видът е описан именно от тази местност, а Ибаи е един от авторите му. Не успях да му покажа и втория вид, за съжаление, тъй като беше намерен по-късно по пътя обратно за вкъщи, търсейки Russula adulterina. Рони от Белгия ми подари една негова находка на Otidea, вероятно Otidea onotica, предстои усилена работа. Следват снимки на споменатите гъби. Монографията на рода може да прочетете и изтеглите тук: A monograph of Otidea (Pyronemataceae, Pezizomycetes), I. Olariaga, N. Van Vooren, M. Carbone & K. Hansen, Persoonia, 2015.

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

---

Tricholoma pardinum (Pers.) Quél.

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

Тигровата гъба (Tricholoma pardinum). В някои от българските книги за гъби T. pardinum е показан и описан като един от важните за научаване отровни видове. Аз не съм виждал вида в България досега, нито пък е записан в чеклиста на БАН. Ако наистина се среща у нас, трябва да е рядък и локализиран вид. Характерните черти са едрият размер, дебелото, месесто пънче и множеството тъмни, контрастиращи люспи върху шапката. Много екземпляри бяха намерени в гората от ела и бял бор в Биелса. Tricholoma filamentosum е близък вид, който съм срещал редовно в Родопите, но той има по-светли, сребристосиви люспи.

Видът също може да се сбърка с голям брой сиви или черни, повече или по-малко люспести трихоломи, като Tricholoma terreum, Tricholoma scalpturatum, Tricholoma atrosquamosum, Tricholoma squarrulosum, Tricholoma orirubens, Tricholoma basirubens, Tricholoma bresadolanum и други.

Ще покажа още няколко трихоломи намерени там.

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

---

Lepista irina (Fr.) H.E. Bigelow

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

Lepista irina е вид от групата на добре познатата Обикновена виолетка (Lepista nuda). Миризмата е също толкова приятна, наподобяваща цветя, но може дори да е по-силна. Различава се по пълната липса на виолетов цвят. Оцветяването е по-скоро бледорозово-кафеникаво, като долната част на пънчето често става кафява с възрастта. Прилича и на Майска тъба (Calocybe gambosa), но, разбира се, двете миришат съвсем различно.

Находката е от пътека минаваща през гора от бял бор, чемшир, леска и мукина. Аз не бях срещал този вид преди, но го знаех от книги и снимки в интернет. В чеклиста на БАН е посочен за региона на Витоша. Срещал съм няколко пъти виолетки с много бледо оцветяване, които погрешно набеждавах за L. irina, но винаги е имало поне малко виолетово.

---

Calocybe obscurissima (A. Pearson) M.M. Moser

 

 

 

 

 

 

 

 

 

Този рядък вид расте в шумата на различни иглолистни и широколистни дървета. В случая под ели на място посещавано от туристи. Не е познат в България.

---

Arrhenia epichysium (Pers.) Redhead, Lutzoni, Moncalvo & Vilgalys

 

 

 

 

 

 

 

 

 

Arrhenia epichysium расте върху гнила дървесина покрита с мъхове. Гъбата е намерена върху стар пън на ела. Видът се среща и в България.

---

Clavariadelphus truncatus Donk

 

 

 

 

 

 

 

 

 

Отсеченовърхата бухалка (Clavariadelphus truncatus) плододаваше в изобилие в някои гори. В България е рядък и локализиран вид.

---

Phaeoclavulina macrospora Brinkmann

синоним Ramaria broomei (Cotton & Wakef.) R.H. Petersen

 

 

 

 

 

 

 

 

 

Тази малка коралка е слабо разклонена и сравнително плътна и дебеломесеста. Плодното тяло е зряло, макар че наподобява неразвитите зародиши на други видове коралки. Наранените части постепенно почерняват. Под микроскоп се виждат много едри спори покрити с едри шипчета. Измерените стойности са 13.9-19.8 x 5.2-6.0 μm, със средна Q-стойност 2.8. При други коралки с шипчести спори от род Phaeoclavulina размерите са сравнително по-скромни.

Видът се отличава по много отношения, но въпреки това е рядко съобщаван. Вероятно е наистина много рядък европейски вид. Ибаи спомена, че е намиран и преди в тази част на Пиренеите. В сайта „The Global Fungal Red List Initiative“ (Инициатива за глобален червен списък на гъбите) познатият ареал обхваща части на западна Европа от Испания до Скандинавия и Русия. Местообитанията на вида включват пасища и гори на сухи и варовити места. Находката показана тук се състоеше от единично плодно тяло в гора от бял бор, чемшир, леска и мукина, недалеч от Lepista irina и Entoloma bloxamii.

---

Entoloma bloxamii (Berk. & Broome) Sacc. s.l.

 

 

 

 

 

 

 

 

 

Entoloma bloxamii е едра гъба с тъмносини шапка и пънче. Среща се в стари ливади и открити местообитания, в които растат редки Hygrocybe (хигроцибета или черешови гъби) и други специализирани гъби. Понякога се намира също във вътрешността на гори. Наскоро обаче бяха проведени изследвания, които установиха, че видът е комплексен и зад това име се крият повече видове: Entoloma madidum, Entoloma atromadidum, Entoloma ochreoprunuloides и Entoloma caesiolamellatum. Различаването им е трудно и разчита на микроскопични белези, като съществува вероятност не всички видове в този комплекс да са формално описани към този момент.

В България този вид е все още непознат; отсъства от списъка на БАН. Аз съм имал няколко срещи с ентоломи видимо близки до E. bloxamii, но с не толкова ясен син цвят, които вероятно принадлежат към комплекса.

Находката от първата снимка е от бялборовата гора смесена с чемшир и други дървета, докато втората е от алпийска ливада по билото на планината.

Допълнителна информация:

• Multi-gene phylogenetic analyses reveal species limits, phylogeographic patterns, and evolutionary histories of key morphological traits in Entoloma (Agaricales, Basidiomycota), L.N. Morgado, M.E. Noordeloos, Y. Lamoureux & J. Geml, Persoonia 31, 2013
• Big Blue Pinkgills formerly known as Entoloma bloxamii in Britain: E. bloxamii s. str., E. madidum, E. ochreoprunuloides forma hyacinthinum and E. atromadidum sp. nov., A.M. Ainsworth, B. Douglas & L.M. Suz, Field Mycology, Volume 19, Issue 1, 2018

 

 

 

 

 

 

 

 

 

---

Pseudoporpoloma pes-caprae (Fr.) Vizzini & Consiglio

синоним Porpoloma pes-caprae (Fr.) Singer

 

 

 

 

 

 

 

 

 

Рядък вид, който расте по алпийските ливади, където също растат много видове Hygrocybe. Не е намерен в България. Шапката е конусовидна и бяла или с по-тъмен център. Има бели ламели и отделя спори с бял цвят. Притежава брашняна миризма.

Не е трудно да се обърка с Cuphophyllus fornicatus, който обаче не мирише така. C. fornicatus също беше намерен наблизо. Някои ентоломи, като видове от групата на Entoloma prunuloides, могат да изглеждат по подобен начин, но при зрелите плодни тела ламелите стават розови.

---

Hodophilus micaceus (Berk. & Broome) Birkebak & Adamčík

синоним Camarophyllopsis micacea (Berk. & Broome) Arnolds

 

 

 

 

 

 

 

 

 

Намерените екземпляри притежаваха кафеникава шапка, жълтеникаво, напрашено пънче и не носиха отчетлива миризма. Гъбата можеше лесно да се определи по външните белези, че принадлежи към групата на Hodophilus micaceus, но определянето до вид е в голяма степен по-трудно. Наскоро Адамчик и колеги откриха, че гъбите определяни като H. micaceus са комплекс състоящ се от няколко вида с много близък външен вид. Различават се по количеството жълт цвят по пънчето и по промените, които настъпват с развитието на гъбата. При някои видове се вижда частично или цялостно покафеняване, докато при други яркият жълт цвят стои непроменен. Истинският H. micaceus притежава яркожълто, непроменливо пънче и всички негови находки са от Британските острови. Микроскопичните белези са също важни.

След това откритие последва публикация на Араузо и Иглесиас, в която те описаха още един вид от комплекса с жълти пънчета намерен под лъжекипарис (Chamaecyparis lawsoniana) в Испания с име Hodophilus praecox. Всички видове Hodophilus са рядко срещани. Преди началото на ДНК изследванията в микологията, известните гъби от тази група в Европа бяха малко на брой, под 10. По всичко личи, че разнообразието е по-голямо от очаквано и броят на видове ще продължи да расте с натрупването на повече данни.

Между другото, Славомир Адамчик, Мирослав Цабон и Соня Янчовичова са словашки миколози, които участваха на срещата в Хака. Те са специалисти в гълъбките, но също така изследват други гъби и имат публикувана цяла серия от научни трудове за Hodophilus. Ще споделя тези трудове по-долу. Това е най-актуалната информация за тези енигматични гъби.

Намерих още два вида Hodophilus в алпийската ливада по испанско-френската граница, снимки на които ще споделя. Запазил съм материали от тях за бъдещи изследвания.

В България няма събрани много данни за Hodophilus. В сайта са поместени страници със скорошни находки на Hodophilus atropunctus и Hodophilus foetens, но в чеклиста на БАН от 2010 г. нито един вид не фигурира. Тези гъби най-често обитават стари ливади и храсталаци, особено местата богати на видове Hygrocybe, Clavaria, Entoloma и земни езици. Плодните тела са дребни, разнообразно оцветени, понякога с люспички по пънчето. Някои видове притежават странна миризма на нафталин или подобна. Най-важната обща характеристика обаче са раздалечените, дебели, низбягващи ламели.

Допълнителна информация:

• Circumscription of species of Hodophilus (Clavariaceae, Agaricales) in North America with naphthalene
  odours, S. Adamčík, B.P. Looney, J.M. Birkebak, S. Jančovičová, K. Adamčíková, K. Marhold & P.B. Matheny, Botany 94, 2016
• Circumscription of species in the Hodophilus foetens complex (Clavariaceae, Agaricales) in Europe, S. Adamčík, S. Jančovičová, B. P. Looney, K. Adamčíková, J. M. Birkebak, P.-A. Moreau, A. Vizzini & P. B. Matheny, Mycological Progress 16, 2017
• Hodophilus (Clavariaceae, Agaricales) species with dark dots on the stipe: more than one species in Europe, S. Adamčík, S. Jančovičová, B. P. Looney, K. Adamčíková, G. W. Griffith, T. Læssøe, P.-A. Moreau, A. Vizzini & P. B. Matheny, Mycological Progress 16, 2017
• European Hodophilus (Clavariaceae, Agaricales) species with yellow stipe, S. Adamčík, B. Dima, K. Adamčíková, D. Harries, T. Læssøe, P.-A. Moreau & S. Jančovičová, Mycological Progress 17, 2018
• Estudios en el género Hodophilus (Clavariaceae), S. Arauzo & P. Iglesias, Errotari 15, 2018
• Hodophilus phaeophyllus complex (Clavariaceae, Agaricales) is defined as new phylogenetic lineage in Europe, S. Adamčík, B. Dima, K. Adamčíková, G. Corriol, T. Læssøe, P.-A. Moreau, M. Caboň, & Soňa Jančovičová, Mycological Progress 19, 2020

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

---

Cuphophyllus colemannianus (A. Bloxam) Bon

синоним Hygrocybe colemanniana (A. Bloxam) P.D. Orton & Watling

 

 

 

 

 

 

 

 

 

Рядък вид, който наподобява широко разпространения Cuphophyllus virgineus (Снежнобяла ливадна гъба), но има шапка със съвсем ясен кафяв цвят. Не е срещан в България.

Видях още няколко вида от групата на черешовите гъби: Cuphophyllus pratensis, Cuphophyllus virgineus, Hygrocybe chlorophana, Hygrocybe conica, Hygrocybe insipida, Hygrocybe aurantiosplendens, Hygrocybe cantharellus, Hygrocybe quieta, Gliophorus psittacinus.

---

Microglossum sp.

 

 

 

 

 

 

 

 

 

Един земен език от род Microglossum със зелено плодно тяло и гладко пънче. Тази група е сложна и съдържа много повече видове отколкото се е смятало преди. За да се стигне до сигурно определяне до вид са необходими изследвания. Наскоро беше публикувана една ключова статия, която постави началото на разплитането на групата, с ДНК секвенции на колекции от различни краища на Европа.

Taxonomic divergence of the green naked-stipe members of the genus Microglossum (Helotiales), V. Kučera, P. Lizoň & M. Tomšovský, Mycologia 109, 2017

Представители от тази група в българската природа със сигурност има, но са редки, вероятно остават незабелязани и трябва да се търсят.

---