Adelphella babingtonii (Sacc.) Pfister, Matočec & I. Kušan
семейство Pezizaceae

синоним Pachyella babingtonii (Sacc.) Boud.

У нас Лещовидна пахиелла.

По света Rosabrauner Dickbecherling (немски).

Плодно тяло (апотеций) Лещовидно, дисковидно, понякога плитко вдлъбнато в центъра. Светлокафяво до тъмнокафяво, в редки случаи почти безцветно. Ръбът е дебел, без рязка граница между горна и долна повърхност. Плодното тяло стои плътно приседнало върху субстрата и долната повърхност обхваща минимална площ. Месото е желатинозно. Диаметър до 1 cm, рядко повече.

Микроскопични структури Аскоспорите са елипсовидни, дебелостенни, с по две големи мастни капки и множество ситни. Повърхността е гладка (финозърнеста при оцветяване с лактофенол). Размери: 12-13 x 18-22 μm.

Аскусите са цилиндрични, осемспорови. Стените показват слаба положителна амилоидна реакция.

Парафизите са прави и неразклонени, завършват с бухалковидни разширения и съдържат кафеникав пигмент.

Външният ексципулум е съставен от кълбовидни до широко елипсовидни клетки, някои от които с къси удължения.

Местообитание Бавнотечащи поточета и канавки в горите. Расте върху влажна растителна материя, например клони или шишарки, които са частично потопени. Обикновено на групи. Плододава от пролетта до есента.

Природозащитен статус Видът е записан в Червения списък на гъбите и Червената книга на Република България с категория „Застрашен“ (EN). Повече информация можете да намерите в електронното издание на Червената книга.

Коментар Гъба с неизвестна ядливост.

Сходни видове Върху влажна растителна материя се намират други аскомицети с подобен външен вид и без микроскоп се различават трудно от Adelphella babingtonii. Pachyella violaceonigra има кафяви плодни тела с винено-виолетов оттенък, достигат до 10 cm и имат свободностоящ ръб. Този и други видове Pachyella имат дълги удължения като косми на клетките от външния ексципулум, спори с различен размер и повърхност.

Psilopezia nummularia за разлика от Adelphella и Pachyella показва отрицателна амилоидна реакция на аскусните стени. Има по-едри спори от A. babingtonii.

Текста подготви П. Неделев.

*Сниманите гъби са определени след анализ на микроскопичните структури.

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

Последна редакция на pavel от 3 Декември, 2022 г.

Върни до горе