Agaricus augustus Fr.
семейство Agaricaceae (Печуркови)

У нас Царска печурка, Кралска печурка, Гигантска печурка.

По света The Prince (английски), Agaric auguste, Agaric impérial (френски), Riesenegerling (немски), Шампиньон августовский (руски).

Шапка Първоначално полукълбовидна, по-късно разперена до почти плоска, покрита с охрено-кафяви или златисти триъгълни люспици. Ръбът първоначално подвит навътре, по-късно изправен, често насечен при по-старите екземпляри. До 25 cm в диаметър.

Ламели Свободни от пънчето, гъсти, в началото белезникави или почти бели, по-късно розови и накрая тъмно-кафяви.

Пънче Цилиндрично, в долната част слабо задебелено и вкоренено дълбоко в почвата. В горната му част има висящ, ципест пръстен. Характерно е наличието на бели, лесно отстраними израстъци върху пънчето в долната му част. При старите гъби може да отсъстват и тогава пънчето е гладко. Пожълтява при нараняване. До 20 cm на височина.

Пръстен Широк, висящ като рокля. Бял или с жълтеникаво оцветяване. Горната му повърхност е  слабо набраздена. Долната е пухеста, понякога с кафеникави брадавици по ръба.

Месо Плътно, бяло, с характерна миризма на анасон и горчиви бадеми и приятен вкус.

Спори Споровият прашец е черно-кафяв. Спорите са елипсовидни, с размери 6.5-10 x 4.5-6 μm.

Местообитание Намира се по планините във вътрешността на иглолистни и по-рядко широколистни гори. Може да се открие покрай горски пътеки и пътища, на места за къмпинг и около туристически бази. Плододава поединично или на групи. Расте от средата на лятото до есента (VII-X). Не е рядък вид.

Коментар Добра ядлива гъба. (Източници: №1,5,7,8,9,10,13,15,18,21,22,23) Макар че гъбата е обявена за ядлива в редица авторитетни, съвременни книги, в интернет се разпространяват слухове за токсичност неподплатени с факти. Agaricus augustus присъства в списък на гъби, за които има сведения за причиняване на стомашно-чревни отравяния, публикуван от NAMA (Северноамериканска микологична асоциация). Освен A. augustus, в този списък присъстват и популярни ядливи гъби като Boletus edulis (Обикновена манатарка), Pleurotus ostreatus (Кладница) и комерсиални печурки. (Източник: Thirty-Plus Years of Mushroom Poisoning: Summary of the Approximately 2,000 Reports in the NAMA Case Registry, M. W. Beug, M. Shaw, K. W. Cochran, McIlvainea 16(2), 2006)

Сходни видове Царската печурка е едра печурка от горските местообитания. Има златиста, люспеста шапка и пънче с широк пръстен и стърчащи люспици под него. Анасоновата миризма е важен белег, но се среща и при други видове печурки от секция Arvenses. Видът не е труден за разпознаване, но късното покафеняване на ламелите и пожълтяването на наранените части кара много гъбари да се отнасят подозрително към него.

1. Agaricus moelleri (=A. praeclaresquamosus) е със сиво-кафяви люспи и също пожълтява при нараняване. Има неприятна миризма на мастило или фенол и е отровна.
2. Agaricus spp. Други видове с люспести шапки като Agaricus silvaticus (Горска печурка), Agaricus langei (Печурка на Ланге) и Agaricus bohusii (Бохусова печурка) притежават месо, което почервенява или покафенява при разрязване. При Agaricus impudicus и Agaricus subperonatus има слабо розовеене на месото. Нито един от тези видове не пожълтява след нараняване.

Текста подготвиха В. Занев и П. Неделев.

Галерия Разгледайте допълнителни снимки в галерията.

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

Последна редакция на pavel от 14 Юли, 2022 г.

Върни до горе