Клубеновидна печурка

Agaricus essettei.

Agaricus essettei Bon
семейство Agaricaceae (Печуркови)

синоним Agaricus abruptibulbus Peck sensu auct. eur.

У нас Клубеновидна печурка.

По света Agaric bulbeux (френски), Schiefknolliger Anischampignon (немски), Шампиньон Эссета (руски).

Шапка Отначало яйцевидна, после кълбовидна, полукълбовидна и накрая плоска. Чисто бяла. След докосване пожълтява. При застаряване с розово-кафяви участъци. Повърхността е суха и покрита с нежни люспи. Ръбът е отначало слабо подвит, но скоро се изправя, стои гол или носи остатъци от частично покривало. Диаметър до 15 cm.

Ламели Отначало белезникави, скоро сиво-розови и накрая тъмнокафяви. Много гъсти и свободни от пънчето.

Пънче С разнообразна форма. При типичната находка е цилиндрично с внезапно разширение в основата образуващо праг. Тази морфология не е постоянна и дори се срещат вариации между плодни тела от едно находище. При някои екземпляри разширението е слабо изразено и не образува праг. При други пънчето е почти бухалковидно и се разширява плавно в посока надолу. Има ципест пръстен разположен в горната част. Бяло, след докосване пожълтява. Повърхността е гладка над пръстена и гладка или финолюспеста под него. Височина до 12 cm.

Пръстен Двуслоен, широк и увиснал. Отгоре бял и гладък. Вторият слой отдолу е надигнат и наподобява зъбно колело с едри, изразени, бели или кремави зъбци.

Месо Бяло, остава непроменено или слабо пожълтява. Миризмата е анасонова. Вкусът е приятен.

Спори Споровият прашец е черно-кафяв. Спорите са с размери 6-8 х 4-5 μm.

Местообитание Иглолистни гори, у нас особено в смърчовите гори в планините. Според някои автори се намира също в смесени и широколистни гори. Плододава поединично или на групи през лятото и есента.

Природозащитен статус Видът е записан в Червения списък на гъбите и Червената книга на Република България с категория „Застрашен“ (EN). Повече информация можете да намерите в електронното издание на Червената книга.

Коментар Ядлива гъба.

Сходни видове Клубеновидната печурка (Agaricus essettei) се познава по едрия размер, по белите шапка и пънче, по пожълтяването на всички повърхности, по широкия пръстен със зъбно колело отдолу и по пънчето, което често завършва с разширение в основата. От Охрената горска печурка (Agaricus sylvicola) по правило се отличава по местообитанието и по по-едрите спори. Parra в своята монография на Agaricus обаче коментира, че без молекулярно секвениране на практика няма надеждни макро- и микроморфологични белези по които A. essettei и A. sylvicola, както и други видове в тази група (A. abruptibulbus, A. macrocarpus, A. greuteri, A. gemellatus, A. fissuratus и A. macrolepis), могат да се различат. Според неговия опит A. abruptibulbus расте както в планински смърчови гори, така и в средиземноморски вечнозелени дъбови гори и размерите на спорите, както и формата на пънчето варират в широки граници и в повечето случаи се припокриват.

Agaricus abruptibulbus е вид описан от Peck през 1905 г. от Северна Америка. След това името се е прилагало неправилно от европейски миколози за колекции, които сега носят името на Bon Agaricus essettei. Parra и Kerrigan са установили чрез секвениране, че сред европейските колекции на печурки има такива показващи пълно сходство със северноамериканските на A. abruptibulbus и се делят от останалите европейски A. essettei и A. sylvicola.

Също трябва да се има предвид, че делението на A. essettei и A. sylvicola не е признато от всички европейски авторитети и в литературата или интернет може да се намерят и като синоними.

От любителска кулинарна гледна точка е важно да не се бърка A. essettei с отровни видове мухоморки, като Бялата мухоморка (Amanita verna), Бялата леплива мухоморка (Amanita virosa) и бели екземпляри на Зелената мухоморка (Amanita phalloides). Тези видове имат волва под формата на торбичка и бели ламели, докато A. essettei няма волва и има кафяви ламели. Тъй като ламелите на A. essettei са бледи в началото, желателно е да не се берат неразвити плодни тела. Карболовата печурка (Agaricus xanthodermus) се отличава по различната миризма (на мастило), по пръстена и по пожълтяването на месото в основата на пънчето.

Текста подготви П. Неделев.

Agaricus essettei.

Agaricus essettei. Пръстенът има зъбно колело отдолу.

 

 

 

 

 

 

 

 

 

Agaricus essettei. Всички повърхности пожълтяват след докосване.

Agaricus essettei.

 

 

 

 

 

 

 

 

 

Agaricus essettei.

Agaricus essettei.

 

 

 

 

 

 

 

 

Agaricus essettei.

Agaricus essettei. Стари екземпляри.

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

Последна редакция на pavel от 3 Декември, 2022 г.

Върни до горе

Leave a Reply

You can use these HTML tags

<a href="" title=""> <abbr title=""> <acronym title=""> <b> <blockquote cite=""> <cite> <code> <del datetime=""> <em> <i> <q cite=""> <s> <strike> <strong>