Agaricus essettei Bon
семейство Agaricaceae (Печуркови)
синоним Agaricus abruptibulbus Peck sensu auct. eur.
У нас Клубеновидна печурка.
По света Agaric bulbeux (френски), Schiefknolliger Anischampignon (немски), Шампиньон Эссета (руски).
Шапка Отначало яйцевидна, после кълбовидна, полукълбовидна и накрая плоска. Чисто бяла. След докосване пожълтява. При застаряване с розово-кафяви участъци. Повърхността е суха и покрита с нежни люспи. Ръбът е отначало слабо подвит, но скоро се изправя, стои гол или носи остатъци от частично покривало. Диаметър до 15 cm.
Ламели Отначало белезникави, скоро сиво-розови и накрая тъмнокафяви. Много гъсти и свободни от пънчето.
Пънче С разнообразна форма. При типичната находка е цилиндрично с внезапно разширение в основата образуващо праг. Тази морфология не е постоянна и дори се срещат вариации между плодни тела от едно находище. При някои екземпляри разширението е слабо изразено и не образува праг. При други пънчето е почти бухалковидно и се разширява плавно в посока надолу. Има ципест пръстен разположен в горната част. Бяло, след докосване пожълтява. Повърхността е гладка над пръстена и гладка или финолюспеста под него. Височина до 12 cm.
Пръстен Двуслоен, широк и увиснал. Отгоре бял и гладък. Вторият слой отдолу е надигнат и наподобява зъбно колело с едри, изразени, бели или кремави зъбци.
Месо Бяло, остава непроменено или слабо пожълтява. Миризмата е анасонова. Вкусът е приятен.
Спори Споровият прашец е черно-кафяв. Спорите са с размери 6-8 х 4-5 μm.
Местообитание Иглолистни гори, у нас особено в смърчовите гори в планините. Според някои автори се намира също в смесени и широколистни гори. Плододава поединично или на групи през лятото и есента.
Природозащитен статус Видът е записан в Червения списък на гъбите и Червената книга на Република България с категория „Застрашен“ (EN). Повече информация можете да намерите в електронното издание на Червената книга.
Коментар Ядлива гъба.
Сходни видове Клубеновидната печурка (Agaricus essettei) се познава по едрия размер, по белите шапка и пънче, по пожълтяването на всички повърхности, по широкия пръстен със зъбно колело отдолу и по пънчето, което често завършва с разширение в основата. От Охрената горска печурка (Agaricus sylvicola) по правило се отличава по местообитанието и по по-едрите спори. Parra в своята монография на Agaricus обаче коментира, че без молекулярно секвениране на практика няма надеждни макро- и микроморфологични белези по които A. essettei и A. sylvicola, както и други видове в тази група (A. abruptibulbus, A. macrocarpus, A. greuteri, A. gemellatus, A. fissuratus и A. macrolepis), могат да се различат. Според неговия опит A. abruptibulbus расте както в планински смърчови гори, така и в средиземноморски вечнозелени дъбови гори и размерите на спорите, както и формата на пънчето варират в широки граници и в повечето случаи се припокриват.
Agaricus abruptibulbus е вид описан от Peck през 1905 г. от Северна Америка. След това името се е прилагало неправилно от европейски миколози за колекции, които сега носят името на Bon Agaricus essettei. Parra и Kerrigan са установили чрез секвениране, че сред европейските колекции на печурки има такива показващи пълно сходство със северноамериканските на A. abruptibulbus и се делят от останалите европейски A. essettei и A. sylvicola.
Също трябва да се има предвид, че делението на A. essettei и A. sylvicola не е признато от всички европейски авторитети и в литературата или интернет може да се намерят и като синоними.
От любителска кулинарна гледна точка е важно да не се бърка A. essettei с отровни видове мухоморки, като Бялата мухоморка (Amanita verna), Бялата леплива мухоморка (Amanita virosa) и бели екземпляри на Зелената мухоморка (Amanita phalloides). Тези видове имат волва под формата на торбичка и бели ламели, докато A. essettei няма волва и има кафяви ламели. Тъй като ламелите на A. essettei са бледи в началото, желателно е да не се берат неразвити плодни тела. Карболовата печурка (Agaricus xanthodermus) се отличава по различната миризма (на мастило), по пръстена и по пожълтяването на месото в основата на пънчето.
Текста подготви П. Неделев.
Последна редакция на pavel от 3 Декември, 2022 г.
Leave a Reply