Agaricus menieri Bon
семейство Agaricaceae (Печуркови)

синоним Agaricus ammophilus (Ménier) Sacc.

У нас Пясъчна печурка, Мениерова печурка.

По света Agaric jaunissant des dunes, Agaric des sables (френски), Großsporiger Sand-Champignon (немски).

Шапка Отначало полукълбовидна, после изпъкнала и накрая плоска. Бяла до бледосива. Повърхността е гладка до влакнеста, покрита със значително количество пясък. Ръбът е задебелен и провесен, понякога с частици от частично покривало. Диаметър до 12 cm.

Ламели Розово-сиво-кафеникави, с по-светъл ръб, накрая тъмнокафяви. Гъсти и свободни от пънчето.

Пънче Цилиндрично, но често разширено в основата. Вкореняващо се надълбоко. С пръстен разположен в горната част. Бяло, с гладка повърхност, в долната част с полепнал пясък. Височина до 15 cm.

Пръстен Тесен, прилепен към пънчето, двуслоен, с три стърчащи ръба. Неподвижен и траен.

Месо Бяло, с яркожълт цвят в основата на пънчето. След престой слабо розовее. Дебело, твърдо и плътно. С изразена миризма на мастило или фенол.

Спори Споровият прашец е тъмнокафяв. Спорите са с размери 6-10 x 4.5-6 μm.

Местообитание Пясъчни дюни по морското крайбрежие. Плододава поединично или на малки групи през есента и зимата. Рядък вид.

Видът има южно разпространение в Европа. По данни на Parra Sanchez е намерен във Франция, Португалия, Испания, Италия, Турция и Израел.

*В доклад на БАН от 2013 г. М. Лачева съобщи и описа първата българска находка на вида. Находката е на Д. Стойков от пясъчни дюни в Поморие през октомври 2008 г. (Източник: Two sabulicolous species of the genus Agaricus (Agaricomycetes) new to Bulgaria and the Balkan peninsula, M. Lacheva, Доклади на Българската академия на науките, Tome 66, No 5, 2013)

*На тази страница е показан екземпляр намерен върху дюни в непосредствена близост до плажната ивица в курортен комплекс Шкорпиловци, декември 2023 г.

Коментар Неядлива гъба, вероятно отровна.

Сходни видове Agaricus menieri се определя лесно по специалното местообитание, по едрия размер, по тесния пръстен, по пожълтяването в основата и неприятната миризма. Последните два белега са ориентир, че печурката принадлежи в секция Xanthodermatei, заедно с Карболовата печурка (Agaricus xanthodermus). Малко са гъбите, които толерират солени, пясъчни условия като този вид. И все пак има малък брой видове печурки, които също показват афинитет към пясъчните дюни.

Agaricus devoniensis е по-дребна печурка с пръстен разположен в средната част на пънчето или по-ниско, с допълнителни ивици от парцалчета под него. При разрез месото в пънчето розовее, но не показва жълтеене. Миризмата е слаба, гъбена.

Agaricus pseudopratensis е печурка със сиви люспици по шапката, късо пънче със стесняваща основа, тесен пръстен със свободен край, слабо пожълтяване в основата и миризма на фенол. При този вид също се наблюдава розовеене на месото след разрез.

Agaricus iodosmus е едра печурка със сиво-кафеникава, люспеста шапка и дебело пънче с дебел, тесен пръстен, със силно пожълтяване в основата. Наподобява A. menieri по размер и форма, но не се среща в пясъчни местообитания. Вместо това предпочита паркове, градини и места повлияни от човека.

Текста подготви П. Неделев.

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

Последна редакция на pavel от 23 Декември, 2023 г.

Върни до горе