Agaricus urinascens (Jul. Schäff. & F.H. Møller) Singer
семейство Agaricaceae (Печуркови)

синоними Agaricus albertii Bon, Agaricus macrosporus (F.H. Møller & Jul. Schäff.) Pilát

У нас Едроспорова печурка, Магарешник.

По света Macro mushroom (английски), Grosssporiger Egerling (немски), Agaric à grande spores, Boule de neige (френски).

Шапка Масивна, голяма гъба. Отначало полукръгла, после закръглена до плоскоизпъкнала. При младите плодни тела цветът е бял до кремав, после охренокремав. Повърхността е почти гладка до финолюспеста. При по-стари плодни тела и при засушаване кожицата се напуква до люспеста и ръбът може да бъде насечен. Достига 30 cm в диаметър (понякога дори 50 cm).

Ламели Свободни от пънчето, гъсти. Отначало съвсем бледи или бледорозови, след това розово-кафяви, при пълна зрялост – шоколадовокафяви до черни.

Пънче Дебело, бухалковидно или вретеновидно, леко вкореняващо се. Цветът му е подобен на този на шапката. Над пръстена е гладко, под него – с изправени люспици. Достига до 20 cm височина.

Пръстен Мембранозен, дебел, увиснал, понякога нацепен. Отгоре е гладък, отдолу – люспест (когато не е разкъсан, гледан отдолу наподобява зъбчато колело).

Месо Плътно и дебело. С бял цвят, при срез не се променя. Възможно е да пожълтее слабо в пънчето по повърхността. При младите и зрелите екземпляри – с отчетлива миризма на анасон или напомняща на счукан бадем. При старите плодни тела миризмата става неприятна (амонячна).

Спори Споровият прах е шоколадовокафяв. Спорите са големи, с размери 7-12.5 x 5-7 μm, елиптични, гладки, дебелостенни.

Местообитание Пасища и ливади, по горските граници и в открити и силно затревени гори. Расте върху почва самостоятелно или на групи подредени в самодивски кръгове. Широко разпространен вид. В някои райони е често срещан. Плододава от края на пролетта до есента (V-X), но най-обилно в началото на лятото при дъждовно време.

Коментар Добра ядлива гъба (Източници: №5,7,8,9,10).

Сходни видове Едрият размер, дебелото месо, миризмата на анасон или счукан бадем, пръстенът със зъбчато колело и изправените люспици в долната част на пънчето спомагат за различавено на Agaricus urinascens от други видове печурки. Спорите превишаващи дължина от 10 μm са също важен белег. Ливадната печурка (Agaricus arvensis) расте в сходни местообитания и има по-силно изразена миризма на анасон, гладко пънче и по-малки спори. Макар и малко вероятно, може да се обърка с отровната Карболова печурка (Agaricus xanthodermus), за която е характерна неприятната миризма на карбол (или мастило) и пожълтяващото месо в основата на пънчето, както и с други видове Agaricus с неприятна миризма и пожълтяващо месо, които не бива да се събират.

Agaricus urinascens и всички видове печурки имат кафяви ламели при развитите гъби. Понеже ламелите дълго време стоят белезникави при млади екземпляри на A. urinascens преди да покафенеят, такива неразвити плодни тела създават риск за смесване с отровни видове мухоморки (Amanita), чийто ламели са винаги бели. Ако се събира A. urinascens за трапезата, препоръчително е късането само на развити гъби, при които ламелите са покафенели.

Смъртоносните Amanita verna (Бяла мухоморка), Amanita virosa (Бяла леплива мухоморка) и Amanita phalloides (Зелена мухоморка) са горски видове и имат волва като торбичка в основата, каквато липсва при A. urinascens.

Amanita vittadinii (Едролюспеста мухоморка) може да се намери на открити места като ливади и пасища заедно с A. urinascens. Този вид има шапка покрита с множество едри, люспести брадавици, докато шапката на A. urinascens е гладка до финолюспеста, но по-късно може да се напука. Този вид не образува волва като торбичка като другите мухоморки, а има пънче покрито с разперени люспи под пръстена.

Текста подготвиха А. Грозданов и П. Неделев.

Галерия Разгледайте допълнителни снимки в галерията.

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

Последна редакция на pavel от 23 Май, 2023 г.

Върни до горе