Agaricus xanthodermus Génevier
семейство Agaricaceae (Печуркови)

У нас Карболова печурка, Карболка.

По света Yellow-staining mushroom, Yellow stainer (английски), Agaric jaunissant (френски), Karbol-Champignon (немски), Шампиньон желтокожий (руски).

Шапка Отначало полукълбовидна, после изпъкнала и накрая почти плоска. Понякога централната част е заравнена изначало. Бяла, често с бледосиви участъци, но в някои случаи изцяло сива (вариетет Agaricus xanthodermus var. griseus). След нараняване се появяват жълти петна. Повърхността е гладка или влакнеста и понякога се напуква по особен начин. Ръбът е изправен и накъсан. До 15 cm в диаметър.

Ламели В началото бледосиви, след това сиво-розови до сиво-кафяви, накрая тъмнокафяви. Много гъсти и свободни от пънчето.

Пънче Цилиндрично, с или без удебеление в основата. Удебелението приема разнообразни форми и може да образува праг. Има ципест пръстен в горната част. Бяло, при нараняване пожълтява, особено към основата. Често се виждат къси бели ризоморфи произлизащи от основата при внимателно изваждане. На височина до 12 cm.

Пръстен Нависоко разположен, двуслоен, широк и бял, кремав или оцветен кафяв от падащи спори. Долният слой образува колело.

Месо Плътно, в пънчето влакнесто и понякога с тясна кухина. Бяло, но пожълтява при нараняване, най-вече в основата на пънчето. Степента на пожълтяване варира. Има неприятна миризма на мастило (най-изразена в основата и при размачкване).

Спори Споровият прах е черно-кафяв. Спорите са елипсовидни, с размери 5.1-6.9 x 3.4-5.3 μm (по Parra Sanchez).

Местообитание Расте по пасища и тревисти места, в храсталаци, в гористи местности и в паркове през лятото и есента (VI-XI). Плододава поединично или на групи. Най-обилно плододава през есента. Широко разпространен и често срещан вид.

Коментар Слабо отровна гъба – възможно е да причини стомашно-чревни разстройства с изпотяване, зачервяване и остри стомашни болки. (Източници: №1,5,6,7,8,9,10)

Сходни видове Agaricus xanthodermus се разпознава по няколко белега, сред тях са неприятната миризма, пожълтяването в основата на пънчето и двуслойният пръстен с колело отдолу. Трябва да се отбележи, че други белези варират в широки граници. Срещат се едри и месести гъби, както и по-нежни и тънки. Шапката може да е бяла и напълно гладка или сивееща и напукана. Основата често е слабо разширена, но понякога такова разширение липсва, а друг път е внезапно и образува праг. Може да се сбърка с ядливи видове като Полската печурка (Agaricus campestris) и Култивираната печурка (Agaricus bisporus), но те не миришат по този начин и не пожълтяват.

Ливадната печурка (Agaricus arvensis) и Охрената горска печурка (Agaricus sylvicola) отчасти пожълтяват, но никога в основата на пънчето. Миришат на анасон и имат пръстени със зъбно колело отдолу. Зъбното колело има повече и по-изразени зъбци от тези при A. xanthodermus. Едроспоровата печурка (Agaricus urinascens) има люспесто пънче под пръстена. Тези три вида принадлежат към секция Arvenses.

Съществуват и други видове Agaricus с неприятна миризма и пожълтяващо месо, които не бива да се събират. Заедно с A. xanthodermus принадлежат към секция Xanthodermatei. Agaricus moelleri (=A. praeclaresquamosus) е от тази група и се среща в гори. При този вид шапката е покрита със сиво-кафяви люспи, които ѝ придават тъмен, непривлекателен вид. Agaricus iodosmus, Agaricus phaeolepidotus, Agaricus pseudopratensis, Agaricus parvitigrinus и други са също Xanthodermatei.

Текста подготвиха В. Занев и П. Неделев.

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

Последна редакция на pavel от 13 Ноември, 2021 г.

Върни до горе