Albatrellus ovinus (Schaeff.) Kotl. & Pouzar
семейство Albatrellaceae

синоним Polyporus ovinus (Schaeff.) Fr., Scutiger ovinus (Schaeff.) Murrill

У нас Овча прахан, Овча праханка, Овче виме.

По света Sheep polypore (английски), Polypore des brebis (френски), Schaf-Porling (немски), Tрутовик овечий, Овечий гриб (руски).

Шапка Отначало изпъкнала, по-късно сравнително плоска, но неравномерна. Сивкава, сиво-бежова, с белезникава или бяла периферия. Често с допълнителни бледожълтеникаво-зеленикави и бледорозови нюанси, особено по наранени места. Повърхността отначало е суха, гладка и мъхеста, по-късно е напукана и неравна. Ръбът е месест и дълго време остава подвит. Диаметър – до 15 cm.

Тръбички Плитки – 1-2 mm, низбягващи по пънчето. Порите са много фини, бели до кремави и закръглени. Пожълтяват след нараняване.

Пънче Плътно, дебело, гладко, бяло или белезникаво, като пожълтява след нараняване. Често ексцентрично разположено спрямо шапката, цилиндрично или стесняващо се към основата. Размери 2-6 x 1-3 cm.

Месо Твърдо и плътно, бяло или жълтеникаво, с приятна миризма и вкус, при старите екземляри леко горчиво. Реагира с калиева основа (KOH) и се оцветява жълто-зеленикаво.

Спори Споровият прашец е бял. Размерът на спорите е 3-4.5 х 3-3.5 μm.

Местообитание Стари иглолистни гори в планините. Вероятно образува микориза със смърч (Picea) и бор (Pinus). Расте както поединично, така и на големи групи. Понякога се случва няколко плодни тела да се съединят в керемидообразни туфи. Разпространен е във високопланинския иглолистен пояс на Витоша, Рила, Пирин и други наши планини. Сезонност – от средата на лятото до края на есента. (VII-XI).

Коментар Ядлива гъба само в млада възраст. (Източници: №1,2,3,4,5,9,11) По сведения на гъбари пожълтява при изваряване.

Сходни видове Сходен вид е Albatrellus confluens (Кифла), който също се намира често във високопланинския иглолистен пояс. Основен отличителен белег е оцветяването на шапката – при Albatrellus confluens шапките са розови до розово-оранжеви. Те често са подредени като керемиди една върху друга и се срастват помежду си.

По-сложно е отличаването на A. ovinus от други два вида, които са познати отскоро в Европа и не са проучени добре у нас.

Albatrellus subrubescens според континенталната литературата расте с борове (Pinus), в планини и низини. Има бледоохрена до бледооранжева шапка, която при стареене се напуква. Понякога се виждат червени петънца по шапката и долната част на пънчето. Месото нагарча, а под въздействие на калиева основа се оцветява виненочервено.

Albatrellus citrinus расте в смърчове гори (Picea) в планините, като предпочита варовити местности. Има жълтеникава шапка, която пожълтява допълнително като остарее.

Важна особеност е амилоидната реакция на спорите (потъмняване под въздействието на разтвор на Лугол). Спорите на A. ovinus са неамилоидни, докато тези на A. subrubescens и A. citrinus са амилоидни.

Сходен вид е и Osteina obducta. Плодните тела са също бели и с керемидообразна форма, но растат върху мъртва иглолистна дървесина.

Текста подготвиха В. Занев и П. Неделев.

Галерия Разгледайте допълнителни снимки в галерията.

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

Последна редакция на pavel от 15 Април, 2018 г.

Върни до горе