Amanita amplivelata Hanss, Assyov, Bozok, Taşkın & Borovička
семейство Amanitaceae (Мухоморкови)

У нас Няма име.

Шапка Първоначално звънчевидна или понякога полукълбовидна, по-късно се разширява до изпъкнала, плоско-изпъкнала и накрая става съвсем плоска. Понякога е слабо вдлъбната или слабо изпъкнала в центъра. Бледосива, пепелявосива, платинена, перленосива, опушеносива, сивкаво-бежова, маслинена, с цвят на слонова кост, кафеникаво-сива до сивкаво-кафява, обикновено по-тъмна в центъра и по-светла около него, с втора по-тъмна зона в участъка с бразди. Понякога е цялостно оцветена почти бяла. При някои екземпляри изглежда лъскава с металически блясък или с преливащи се цветове. Повърхността е суха или лепкава, най-вече във влажно време. При млади екземпляри е фино набръчкана, по-късно е гладка, понякога с финовлакнеста шарка. Остатъци от покривало често присъстват под формата на единични, прилепнали парцали с неправилна форма или множество парцалчета, отначало белезникави, но скоро с охрен оттенък. Ръбът е набразден, като браздите заемат една четвърт до една трета, понякога до половина, от диаметъра на шапката. До 15 cm в диаметър.

Ламели Бели до белезникави, понякога розово-оранжеви при изсушаване, всички части оцветени еднакво. Слабо прираснали към пънчето, завършващи внезапно, до 10 mm в дълбочина. Ръбът е назъбен, парцалив. Между две ламели се полагат 0-2 къси ламели.

Пънче Почти цилиндрично, слабо разширяващо се към основата. Белезникаво, с парцалива или гладка повърхност. При неразвити екземпляри понякога с памуковиден ръб над волвата. Височина до 17 cm. Височината е до два пъти диаметъра на шапката. Широчината в горната част е 1.5 cm, в основата — 3.5 cm.

Волва Едра, разделена на два до четири дяла, до 5 cm висока, с форма на торбичка със свободен ръб (тип IV по класификацията на Fraiture, 1993 г.), по-рядко като калъфче с прилепнал ръб (тип III), без стеснение или слабо стеснена в долната част, ципеста, до 3 mm дебела. При зрели екземпляри понякога умалена. Обикновено изцяло белезникава, понякога с дребни охрени петна по външната повърхност, рядко цялостно оцветена жълтеникаво-охрена. Вътрешната повърхност е белезникава. Външната повърхност понякога е набръчкана. Присъства лимбус интернус (слой от тъкан разположен между пънчето и волвата).

Месо Миризмата е неопределена или неприятна, подобна на Amanita strobiliformis (Шишарковидна мухоморка) в известна степен. Вкусът не е изследван.

Макрохимични реакции Лилава реакция върху пънче, ламели и месо с 10% фенол, бледожълтеникава реакция върху пънче и отрицателна реакция върху шапка, ламели и месо в пънче с 5% калиева основа, отрицателна реакция навсякъде с 10% амонячен разтвор, отрицателна реакция навсякъде с гваякова тинктура.

Спори Споровият прашец е бял. Спорите са широко елипсовидни до почти кълбовидни, с размери 9.1–13.8 × 8.0–11.8 µm.

Местообитание В гори и паркове под тополи (Populus). Плододава през лятото и есента.

Коментар Гъба с неизвестна ядливост.

Сходни видове Amanita amplivelata е вид мухоморка описан за първи път през 2024 г. от Б. Асьов и колеги от колекции събрани в България, Турция, Чехия и Франция. Характеризира се с образуването на едра и дебела волва с форма на торбичка. Генетични изследвания показват независимостта на този вид, като във филогенетичното дърво той се позиционира в група заедно с видове като Amanita alseides, Amanita beckeri, Amanita betulae, Amanita brunneofuliginea, Amanita coryli, Amanita crocea, Amanita dryophila, Amanita lividopallescens, Amanita mairei, Amanita simulans, Amanita supravolvata и други в пети клад на секция Vaginatae на големия род Amanita (Clade 5 по Hanss & Moreau, 2017 г.).

A. simulans е вида, с който A. amplivelata може да се сбърка, тъй като и два вида имат сиви или сиво-кафеникави шапки и растат в хабитати с тополи. A. simulans има кълбовидни до почти кълбовидни спори и волва със структура съдържаща множество кълбовидни сфероцити. При A. amplivelata волвата е изградена от слоеве, в които преобладават влакнести, силно преплетени хифи смесени с издути елементи (физалоиди).

Текста подготви П. Неделев. Страницата съдържа преведен текст от оригиналното описание на вида.

Допълнителна информация

• Amanita amplivelata, (Amanitaceae, Agaricales), a remarkable new Eurasian species of the section Vaginatae, J.-M. Hanss, F. Bozok, B. Assyov, M. Yarar, J. Borovička, H. Ševčíková, G. Corriol, P.-A. Moreau &
  H. Taşkın, Phytotaxa 660 (1), 2024
• Une révision des amanites « vaginées » (Amanita sect. Vaginatae) en Europe, 1re partie: quelques amanites argentées, J.-M. Hanss & P.-A. Moreau, Bulletin de la Société mycologique de France, 133 (1–2), 2017

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

Последна редакция на pavel от 21 Юни, 2025 г.

Върни до горе