Amanita ceciliae (Berk. & Broome) Bas
семейство Amanitaceae (Мухоморкови)

синоними Amanita inaurata Secr. ex Gillet, Amanita strangulata sensu auct. mult.

У нас Сесилиева сурогризка, Сурогризка на Сесилия.

По света Snakeskin grisette (английски), Amanite étranglée (френски), Riesen-Scheidenstreifling (немски), Мухомор сицилийский (руски).

Шапка Първоначално яйцевидна, по-късно звънчевидна, изпъкнала и накрая плоска. Медно-жълта до кафява, като центърът е винаги с по-наситен цвят, а периферията е по-светла до почти бяла. Повърхността е гладка и лъскава, покрита с многобройни накъсани остатъци от общото покривало. Тези остатъци са оцветени сиво до сиво-черно и потъмняват със старостта. Ръбът е ясно набразден. Диаметър до 15 cm.

Ламели Бели, нагъсто разположени и свободни от пънчето.

Пънче Цилиндрично или слабо разширяващо се към основата, където е обхванато от остатъка от общото покривало (волва), без пръстен. Белезникаво до сивкаво, мъхесто и много често покрито с релефна зигзаговидна шарка. При допир остават тъмни петна. В близост до волвата зигзаговидната шарка изчезва и могат да се срещнат една или повече пръстеновидни структури. Височина до 20 cm.

Волва Остатък от общото покривало под формата на задебеление в основата, в горната си част с повдигнат ръб, често обикалящ пънчето в косо направление. Отначало белезникава, по-късно сива, особено по ръба.

Месо Бяло, по-сивкаво в пънчето и особено в основата му. Дебело, но крехко. В месото на пънчето се разполага кухина, изпълнена с памуковидни хифи. Миризмата и вкусът не са специфични.

Спори Споровият прашец е бял. Спорите са сферични, с диаметър 10-14 μm.

Местообитание Гъбата се среща спорадично в гори и паркове с широколистни дървета:  дъб (Quercus), бук (Fagus), бреза (Betula) и габър (Carpinus) и по-рядко с иглолистни дървета – смърч (Picea) и други.  Плододава поединично или на малки групи през лятото и есента.

Коментар В литературата съществува спор относно ядливостта. Според едни автори гъбата е неядлива или непозната (Източник: №5,7), а според други е ядлива, но не в сурово състояние. (Източник: №9) Смятаме гъбата за твърде слабо позната и не препоръчваме да се събира.

Сходни видове Видът се различава лесно от много други видове мухоморки (Amanita) поради отсъствието на пръстен. От групата на мухоморки без пръстени (секция Vaginatae или понякога наричани род Amanitopsis) този вид се отличава с характерната форма на волвата, която не наподобява торбичка, и сивите остатъци от общо покривало.

Бекеровата сурогризка (Amanita beckeri) има подобен цвят на шапката и волва с близка форма. Разликата е в кафявите остатъци от общо покривало и кафявото пънче.

Текста подготви П. Неделев.

Галерия Разгледайте допълнителни снимки в галерията.

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

Наблюдения

24.5.2018	ПП Врачански Балкан	Гора от бук (Fagus), габър (Carpinus)	П. Неделев
24.5.2018	с. Големо Бучино, Софийско	С дъб (Quercus)	Т. Иванова
8.6.2011	Ловен парк, София	В смесена гора (Quercus, Tilia и др.)	П. Неделев
7.7.2015	с. Мало Бучино, Софийско	С дъб (Quercus) и габър (Carpinus)	Т. Иванова
11.8.2011	Ловен парк, София	В смесена гора (Quercus, Tilia и др.)	П. Неделев
16.10.2018	с. Крушевец, Бургаско	С дъб (Quercus) и храсталаци	В. Иванов

 

Последна редакция на pavel от 7 Януари, 2023 г.

Върни до горе