Amanita echinocephala (Vittad.) Quél.
семейство Amanitaceae (Мухоморкови)

синоним Amanita solitaria sensu auct. mult.

У нас Шипоглава мухоморка.

По света Solitary Amanita (английски), Amanite épineuse (френски), Igel-Wulstling, Stachelschuppiger Wulstling (немски), Мухомор щетинистый (руски).

Шапка Отначало кълбовидна, по-късно изпъкнала и накрая плоска. Бяла, бежова или сребристосива. Покрита с многобройни, пирамидални, брадавичести остатъци от общо покривало с бял или сивкав цвят. Тези брадавици са нетрайни и се отмиват лесно. Ръбът е ненабразден. Диаметър до 20 cm.

Ламели Бледожълто-зеленикави, гъсти и несраснали с пънчето. При вариетет Amanita echinocephala var. subbeillei те са бледорозови и със зеленикав тон.

Пънче Вкореняващо се. Цилиндрично, в основата луковицовидно разширено с остатъци от общо покривало (волва), с пръстен. Бяло. Над пръстена повърхността е фино набраздена вертикално. Под пръстена повърхността е гладка и постепенно преминава в люспеста и накрая брадавичеста. Височина до 15 cm.

Пръстен Широк, увиснал и траен. Бял. Горната повърхност е покрита с бразди, които продължават нагоре по пънчето.

Волва Под формата на бели или сивкави пирамидални брадавици разположени в редици около горната част на удебелението на пънчето.

Месо Бяло, плътно и дебело. С неприятна миризма и без особен вкус.

Спори Споровият прашец е бял. Спорите са елипсовидни, с размери 10-11 х 7-8 μm.

Местообитание Широколистни и иглолистни гори, предимно върху варовита почва. Образува микориза с различни дървета, сред които бук (Fagus) и бреза (Betula). Плододава поединично или на малки групи през лятото и есента. Видът се среща сравнително рядко у нас. В Европа видът е широко разпространен, но също толкова рядък.

Коментар Отровна гъба. (Източници: №5,7, Amanita poisonings resulting in acute, reversible renal failure: new cases, new toxic Amanita mushrooms, Kirchmair M et al., 2012, Nephrology, Dialysis, Transplantation) (Предупреждение! В някои литературни източници e записана като ядлива.)

Сходни видове Amanita echinocephala e една едра и впечатляваща гъба. Нейни особености са пирамидалните остатъци от общо покривало и зеленикавите ламели. Въпреки това, може да се сбърка лесно с други видове мухоморки с бели шапки. Тук ще бъдат споменати само някои от тях.

Amanita strobiliformis (Шишарковидна мухоморка) е с подобни размери и сходно местообитание. При A. strobiliformis шапката е покрита с парцалести остатъци от общо покривало, а пръстенът е накъсан. В миналото някои автори са използвали името Amanita solitaria за този вид, докато други са използвали същото име за A. echinocephala.

Amanita vittadinii (Едролюспеста мухоморка) расте на открити места. При този вид пънчето е подчертано люспесто, а луковично разширение в основата липсва.

Amanita gracilior e един рядък вид, който расте върху песъчлива почва в крайморски гори на Средиземно море. Този вид вероятно расте и у нас, макар че не е обявен официално все още. Плодното тяло е по-дребно, но показва прилики с A. echinocephala. Шапката е покрита със сравнително трайни, пирамидални брадавици, които са концентрирани в центъра. Пънчето носи траен, висящ пръстен. Основата на пънчето е издължена и силно вкореняваща се. Ламелите са белезникави, но и при този вид съществува вариетет, чийто ламели са розови — Amanita gracilior var. beilleioides.

Д. Стойков и М. Гьошева от БАН съобщиха за два нови вида мухоморки от България в публикация от 2021 г.: Amanita boudieri и Amanita curtipes. (Източник: New data on two Mediterranean species of Amanita (Agaricales, Amanitaceae) in Bulgaria, D. Stoykov & M. Gyosheva, Phytologia Balcanica, 27(2), 2021) В Европа тези видове са разпространени в средиземноморския регион. В България изглежда са твърде редки и ограничени до южните части на страната.

При A. boudieri шапката е бяла и покрита с покривало под формата на едри брадавици, както и пясък. Ламелите са белезникави до розови (Amanita boudieri var. beillei). Пънчето носи тесен и нежен пръстен, който може да изчезне с течение на времето. Пънчето в основата е разширено и с формата на луковица, като при A. echinocephala и A. gracilior. Този вид типично плододава през пролетта.

A. curtipes се характеризира с бяла до бледокафеникава шапка, обикновено покрита с почва, без остатъци от покривало. Ламелите са прираснали и напомнят ламели на видове от род Гълъбки (Russula). Късото пънче е голо и не носи пръстен. Волвата е бяла торбичка с накъсани ръбове, подобна на счупена черупка на яйце.

Текста подготви П. Неделев.

 

 

 

 

 

 

 

 

 

Последна редакция на pavel от 24 Декември, 2021 г.

Върни до горе