Amanita echinocephala (Vittad.) Quél.
семейство Amanitaceae (Мухоморкови)

синоним Amanita solitaria sensu auct. mult.

У нас Шипоглава мухоморка.

По света Solitary Amanita (английски), Amanite épineuse (френски), Igel-Wulstling, Stachelschuppiger Wulstling (немски), Мухомор щетинистый (руски).

Шапка Отначало кълбовидна, по-късно изпъкнала и накрая плоска. Бяла, бежова или сребристосива. Покрита с многобройни, пирамидални, брадавичести остатъци от общо покривало с бял или сивкав цвят. Тези брадавици са нетрайни и се отмиват лесно. Ръбът е ненабразден. Диаметър до 20 cm.

Ламели Бледожълто-зеленикави, гъсти и несраснали с пънчето. При вариетет Amanita echinocephala var. subbeillei те са бледорозови и със зеленикав тон.

Пънче Вкореняващо се. Цилиндрично, в основата луковицовидно разширено с остатъци от общо покривало (волва), с пръстен. Бяло. Над пръстена повърхността е фино набраздена вертикално. Под пръстена повърхността е гладка и постепенно преминава в люспеста и накрая брадавичеста. Височина до 15 cm.

Пръстен Широк, увиснал. Бял. Горната повърхност е покрита с бразди, които продължават нагоре по пънчето.

Волва Под формата на бели или сивкави пирамидални брадавици разположени в редици около горната част на удебелението на пънчето.

Месо Бяло, плътно и дебело. С неприятна миризма и без особен вкус.

Спори Споровият прашец е бял. Спорите са елипсовидни, с размери 10-11 х 7-8 μm.

Местообитание Широколистни и иглолистни гори, предимно върху варовита почва. Гъбата се среща сравнително рядко у нас. Плододава поединично или на малки групи през лятото и есента.

Коментар Отровна. (Източници: №5,7, Amanita poisonings resulting in acute, reversible renal failure: new cases, new toxic Amanita mushrooms, Kirchmair M et al., 2012, Nephrology, Dyalysis, Transplantation) (Предупреждение! В някои литературни източници e записана и като ядлива.)

Сходни видове Amanita echinocephala e една едра и впечатляваща гъба. Нейни особености са пирамидалните остатъци от общо покривало и зеленикавите ламели. Въпреки това, може да се сбърка лесно с други видове мухоморки с бели шапки. Тук ще бъдат споменати само някои от тях.

• Amanita strobiliformis (Шишарковидна мухоморка), е с подобни размери и сходно местообитание. При A. strobiliformis шапката е покрита с парцалести остатъци от общо покривало, а пръстена й е накъсан.
• Amanita vittadinii (Едролюспеста мухоморка) расте на открити места. При нея пънчето е подчертано люспесто и липсва луковицовидно разширение в основата.
• Amanita gracilior e един рядък вид, който расте върху песъчлива почва в крайморски гори на Средиземно море. Вероятно расте и у нас. Плодното тяло е по-малко от това на A. echinocephala. Шапката е гъсто покрита със сравнително трайни, пирамидални брадавици в центъра. Основата на пънчето е издължена и силно вкореняваща се. Ламелите са белезникави, но и при този вид съществува вариетет, чийто ламели са розови – Amanita gracilior var. beilleioides.

Текста подготви П. Неделев.

 

 

 

 

 

 

 

 

 

Последна редакция на pavel от 31 Август, 2016 г.

Върни до горе