Amanita eliae Quélet
семейство Amanitaceae (Мухоморкови)

У нас Фризиева мухоморка.

По света Amanite isabelle, Amanite de Fries (френски), Isabellfarbiger Wulstling (немски), Мухомор Элиаса (руски).

Шапка Отначало полукълбовидна, по-късно плоска със слабо изразена гърбица в центъра. Кремава, бежова или бяла, като периферията е по-светла от центъра. Понякога остават остатъци от цялостното покривало под формата на бели, кремави или сиви парцалчета. Периферията е ясно набраздена. Диаметър до 8 cm. Екземпляри със сиви остатъци се определят от някои автори като Amanita eliae var. griseovelata.

Ламели Бели, гъсти и несраснали с пънчето.

Пънче Дълбоко вкоренено. Цилиндрично, в основата слабо разширено и с остатъци от общото покривало (волва), с пръстен. Над пръстена пънчето е вертикално набраздено и със зигзаговидно накъсана повърхност. Под него повърхността е груба и понякога нацепена. Височина до 20 cm. Обикновено пънчето е с височина значително по-голяма от диаметъра на шапката и това е една от характерните особености на вида.

Пръстен Широк, висящ и траен, но може да е разпаднат и да отсъства. Бял. Отдолу, с малки, бели или сивкави брадавици по ръба. Горната повърхност е покрита с бразди, които продължават нагоре по пънчето.

Волва Тесен, бял пояс. Нежен и често разкъсан, с малко на брой провиснали парцалчета в основата на пънчето.

Месо Бяло и непроменящо цвета си, но понякога розовеещо под кожицата на шапката. Плътно. Без особени миризма и вкус.

Спори Споровият прашец е бял.

Местообитание Расте в топли широколистни гори, типично с дъб (Quercus). Плододава поединично или на малки групи през пролетта и ранното лято. Нашите наблюдения на вида в България са извършени през месеците май и юни (V, VI). По литературни данни може случайно да се срещне и през останалата част от лятото и есента. В европейски мащаб това е сравнително рядък вид, който се наблюдава по-често в южните части. Не се знае много за разпространението му в България.

Коментар Ядливостта на тази гъба е неизяснена. Възможно е да е отровна. (Източници: №5,6)

Сходни видове Amanita eliae може лесно да се сбърка с други видове от род Amanita. Бялата мухоморка (Amanita verna) също плододава през пролетта и началото на лятото и има шапка с ненабразден ръб и волва с форма на торбичка. Възможно е да се сбърка и с бледи плодни тела на Бисерката (Amanita rubescens), които обаче притежават почервеняващо месо и волва под формата на червено-кафяви брадавици разположени в редици.

Текста подготви П. Неделев.

Галерия Разгледайте допълнителни снимки в галерията.

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

Последна редакция на pavel от 25 Май, 2024 г.

Върни до горе