Amanita excelsa var. excelsa (Fr.) Bertill.
Amanita excelsa var. spissa (Fr.) Neville & Poumarat
семейство Amanitaceae (Мухоморкови)
У нас Гъстопетниста мухоморка.
По света Grey spotted Amanita (английски), Grauer Wulstling (немски), Мухомор толстый (руски).
В литературата могат да се срещнат две имена отнасящи се за този вид: Amanita excelsa и Amanita spissa. Съвременната тенденция е да се разделят като два вариетета на един вид. Вариетет excelsa се характеризира с по-тънък строеж и шапка със сиви или сребристи тонове. Вариетет spissa от друга страна е с по-кафява шапка и с по-дебел строеж. Разликата не винаги е очевидна, но общите белези са достатъчно ясни за разграничаване от други видове мухоморки. Все пак тази гъба у нас остава слабо позната поради прилика с по-известната и силно отровна Пантерка (Amanita pantherina).
Шапка Отначало кълбовидна, по-късно полукълбовидна и накрая плоска. Сиво-кафява, кафява, сиво-бяла или сребристосива. Покрита с множество сивкави (но понякога почти бели) брадавичести остатъци от общо покривало, които често губи и остава гола и гладка. Ръбът е слабо набразден. До 15 cm в диаметър. Понякога шапката не развива характерното оцветяване и остава бледа, особено по периферията, когато е покрита с горска шума (вижте приложените снимки).
Ламели Бели, гъсти и несраснали с пънчето.
Пънче Бухалковидно до цилиндрично, постепенно задебеляващо към долната си част, която е дълбоко вкоренена в земята и с остатъци от общо покривало (волва), с пръстен. При var. excelsa то е дълго и тънко а при var. spissa е дебело и бухалковидно. Бяло, надолу преминава в сиво. Над пръстена пънчето е вертикално набраздено и често със зигзаговидно накъсана повърхност. Под него пънчето е покрито с грапавини или власинки. Височина до 12 cm.
Пръстен Широк, увиснал. Бял, със сиво-кафеникави брадавици по периферията. Отдолу пръстенът е сивкав. Горната повърхност е покрита с бразди, които продължават нагоре по пънчето.
Волва Под формата на сивкави до белезникави брадавици разположени в редици около горната част на удебелението. (Без улей или праг както при Amanita pantherina.)
Месо Плътно, бяло, почти без миризма или със слаба миризма на рапично масло. Не променя цвета си.
Спори Споровият прашец е бял. Спорите са с размер 9-10 х 8-9 μm.
Местообитание Расте в широколистни, иглолистни и смесени гори. У нас се среща често във високите смърчови гори. Плододава поединично или на групи през лятото и есента.
Коментар Ядлива, но с ниско качество и поради прилика с опасната Пантерка (Amanita pantherina), препоръчваме да се избягва. (Източници: №2,5,7,8,9,10)
Сходни видове Има няколко вида мухоморки, които могат да се сбъркат с Amanita excelsa. Ето някои от тях:
- Amanita pantherina (Пантерка), има волва, която образува улей или праг между нея и пънчето. Освен това липсва набразденост по горната повърхност на пръстена. Цветът на брадавиците по шапката не е достоверен белег, защото и при двата вида брадавиците могат да са бели.
- Amanita rubescens (Бисерна гъба) има характерна промяна на цвета в червено при нараняване.
- Amanita franchetii (Франшетова мухоморка) с жълтеникави до кремави брадавици.
- Amanita porphyria (Порфирна мухоморка) с тъмносиви парцалести остатъци от покривало по шапката, силно разширена основа на пънчето и миризма на суров картоф.
Текста подготви П. Неделев.
Галерия Разгледайте допълнителни снимки в галерията.
Последна редакция на pavel от 20 Април, 2021 г.
31,07,2020 днес също намерих няколко екземпляра съвсем бели – Витоша, в близост до „Пънчето“. Видях, че има снимка на Въжаров.