Франшетова мухоморка

Amanita franchetii.

Amanita franchetii (Boud.) Fayod
семейство Amanitaceae (Мухоморкови)

синоним Amanita aspera sensu auct. mult.

У нас Франшетова мухоморка, Грапаволюспеста мухоморка.

По света Amanite à voile jaune (френски), Gelbflockiger Wulstling (немски), Мухомор шероховатый (руски).

Шапка Отначало кълбовидна до яйцевидна, по-късно изпъкнала и накрая плоска. Кафява, жълто-кафява, кремава, понякога почти бяла. Покрита с многобройни пирамидални остатъци от общо покривало с цвят, вариращ от кремав до жълт. Ръбът е изправен и слабо набразден. Диаметър до 12 cm.

Ламели Бели, гъсти и свободни от пънчето или слабо прираснали.

Пънче Цилиндрично, в основата разширено и с остатъци от общо покривало (волва), с пръстен. Бяло, понякога охрено-кафяво в близост до основата. Над пръстена пънчето е вертикално набраздено и често със зигзаговидно накъсана повърхност. Под него пънчето е покрито с грапавини или власинки. Височина до 10 cm.

Пръстен Широк и увиснал. Бял. По периферията се разполагат брадавици с кафеникав или жълт цвят. Горната повърхност е вертикално набраздена.

Волва Под формата на охрени, жълти или кафеникави брадавици разположени в редици обикалящи разширението в основата на пънчето.

Месо Бяло, плътно. Не променя цвета си при нараняване или престояване. Без особени миризма или вкус.

Спори Споровият прашец е бял. Размерите на спорите са 8-9 х 6-6.5 μm.

Местообитание Предимно широколистни и по-рядко иглолистни гори. Плододава през лятото и есента, поединично или на групи. Широко разпространен, но не често срещан вид.

Природозащитен статус Видът е внесен в Червената книга на Република България с категория „Уязвим“ (VU).

Коментар Неядлива гъба. (Източници: №5,7,9)

Сходни видове Amanita franchetii може да се сбърка с Бисерната гъба (Amanita rubescens) и Гъстопетнистата мухоморка (Amanita excelsa). Бисерната гъба се различава с характерното си почервеняващо месо след нараняване. Amanita excelsa се различава със сивкавите брадавици на шапката . Нужно е да се отбележи, че много други особености, като формата на волвата и белезите на пръстена са сходни между трите. От тях само Amanita franchetii има остатъци от общо покривало, оцветени в жълто (върху шапката, по периферията на пръстена и в основата на пънчето). Видовете се различават и по размера на спорите.

Трябва да се спомене и приликата с отровната Пантерка (Amanita pantherina). Тази гъба има съвсем различна структура на волвата. При нея също така отсъстват бразди по горната повърхност на пръстена и пънчето над пръстена.

Текста подготви П. Неделев.

Amanita franchetii. По долната повърхност на частичното покривало се разполагат жълто-кафеникави брадавици.

Amanita franchetii. Остатъците от общо покривало върху шапката са кремави до жълти.

 

 

 

 

 

 

 

 

 

Amanita franchetii. Горната повърхност на пръстена е вертикално набраздена.

Amanita franchetii. Жълти брадавици разположени в редици, обикалящи разширението в основата на пънчето съставят волвата.

 

 

 

 

 

 

 

 

 

Amanita franchetii. Млад екземпляр с наситеножълто покривало.

Amanita franchetii. Младо плодно тяло.

 

 

 

 

 

 

 

 

 

Amanita franchetii. Млади екземпляри.

Amanita franchetii.

 

 

 

 

 

 

 

 

 

Amanita franchetii.

Amanita franchetii.

 

 

 

 

 

 

 

 

 

Amanita franchetii.

Amanita franchetii.

 

 

 

 

 

 

 

 

 

Последна редакция на pavel от 20 Април, 2021 г.

Върни до горе

2 коментара Франшетова мухоморка

  • Любомир Стаменков

    Добре е че се появява като защитен вид и то рядко.

  • Татяна

    Тази година я срещнах 2 пъти. На 12 юни на Балша, смесена гора и на 06 юли в дъбова гора – Бучински проход – светла форма. И двата пъти бяха единични екземляри.

Leave a Reply

You can use these HTML tags

<a href="" title=""> <abbr title=""> <acronym title=""> <b> <blockquote cite=""> <cite> <code> <del datetime=""> <em> <i> <q cite=""> <s> <strike> <strong>