Amanita franchetii (Boud.) Fayod
семейство Amanitaceae (Мухоморкови)
синоним Amanita aspera sensu auct. mult.
У нас Франшетова мухоморка, Грапаволюспеста мухоморка.
По света Amanite à voile jaune (френски), Gelbflockiger Wulstling (немски), Мухомор шероховатый (руски).
Шапка Отначало кълбовидна до яйцевидна, по-късно изпъкнала и накрая плоска. Кафява, жълто-кафява, кремава, понякога почти бяла. Покрита с многобройни пирамидални остатъци от общо покривало с цвят, вариращ от кремав до жълт. Ръбът е изправен и слабо набразден. Диаметър до 12 cm.
Ламели Бели, гъсти и свободни от пънчето или слабо прираснали.
Пънче Цилиндрично, в основата разширено и с остатъци от общо покривало (волва), с пръстен. Бяло, понякога охрено-кафяво в близост до основата. Над пръстена пънчето е вертикално набраздено и често със зигзаговидно накъсана повърхност. Под него пънчето е покрито с грапавини или власинки. Височина до 10 cm.
Пръстен Широк и увиснал. Бял. По периферията се разполагат брадавици с кафеникав или жълт цвят. Горната повърхност е вертикално набраздена.
Волва Под формата на охрени, жълти или кафеникави брадавици разположени в редици обикалящи разширението в основата на пънчето.
Месо Бяло, плътно. Не променя цвета си при нараняване или престояване. Без особени миризма или вкус.
Спори Споровият прашец е бял. Размерите на спорите са 8-9 х 6-6.5 μm.
Местообитание Предимно широколистни и по-рядко иглолистни гори. Плододава през лятото и есента, поединично или на групи. Широко разпространен, но не често срещан вид.
Природозащитен статус Видът е записан в Червения списък на гъбите в България с категория „Уязвим“ (VU). (Red List of fungi in Bulgaria, M. M. Gyosheva, C. M. Denchev, E. G. Dimitrova, B. Assyov, R. D. Petrova & G. T. Stoichev, Mycologia Balcanica 3, 2006)
Коментар Неядлива гъба. (Източници: №5,7,9)
Сходни видове Amanita franchetii може да се сбърка с Бисерната гъба (Amanita rubescens) и Гъстопетнистата мухоморка (Amanita excelsa). Бисерната гъба се различава с характерното си почервеняващо месо след нараняване. Amanita excelsa се различава със сивкавите брадавици на шапката . Нужно е да се отбележи, че много други особености, като формата на волвата и белезите на пръстена са сходни между трите. От тях само Amanita franchetii има остатъци от общо покривало, оцветени в жълто (върху шапката, по периферията на пръстена и в основата на пънчето). Видовете се различават и по размера на спорите.
Трябва да се спомене и приликата с отровната Пантерка (Amanita pantherina). Тази гъба има съвсем различна структура на волвата. При нея също така отсъстват бразди по горната повърхност на пръстена и пънчето над пръстена.
Текста подготви П. Неделев.
Последна редакция на pavel от 2 Ноември, 2022 г.
Добре е че се появява като защитен вид и то рядко.
Тази година я срещнах 2 пъти. На 12 юни на Балша, смесена гора и на 06 юли в дъбова гора – Бучински проход – светла форма. И двата пъти бяха единични екземляри.