Amanita muscaria (L.) Lam.
семейство Amanitaceae (Мухоморкови)

У нас Червена мухоморка.

По света Fly agaric (английски), Fausse oronge, Amanite tue-mouche (френски), Fliegenpilz (немски), Мухомор красный (руски).

Шапка Отначало кълбовидна, после полукълбовидна до изпъкнала и накрая плоска, до леко вдлъбната. Яркочервена до оранжево-червена. Повърхността е гладка, лъскава и лепкава, покрита с множество пирамидални, бели или жълтеникави брадавици – остатъци от общо покривало. Брадавиците понякога опадат, особено под въздействието на дъжд. Ръбът е съвсем леко набразден. Диаметър до 30 cm.

Понякога се намират екземпляри с по-светли шапки от самото начало и някои автори ги назовават като вариетети или форми. Такива са Amanita muscaria var. aureola (с оранжева шапка непокрита от брадавици) и Amanita muscaria var. formosa (с жълта до жълто-оранжева шапка с брадавици). Други автори пък дават имена на екземпляри, където брадавиците имат различен цвят. Примери са Amanita muscaria f. flavivolvata (с жълти брадавици и жълт цвят по пръстена и пънчето) и Amanita muscaria var. fuligineoverrucosa (с бели, но по-късно сивеещи брадавици). Дали те представляват отклонения от нормата или имат истинска таксономична стойност не е изяснено.

Ламели Бели, нагъсто разположени и свободни от пънчето.

Пънче Цилиндрично, луковично-удебелено в основата с остатъци от общото покривало (волва), с пръстен. Бяло. Пънчето понякога пожълтява вследствие на измиването на пигмент от шапката. Над пръстена пънчето е вертикално набраздено. Под него пънчето е покрито с груби власинки. Височина до 25 cm.

Пръстен Широк, висящ. Бял, като по периферията му се намират малки бели до жълтеникави брадавици. Горната повърхност е гладка или фино набраздена вертикално.

Волва Под формата на няколко редици от бели брадавици, обикалящи разширението в основата на пънчето.

Месо Бяло, но под кожицата на шапката е възможно да има жълта до червена ивица. Няма особени миризма и вкус.

Спори Споровият прах е бял. Размерите на спорите са 9.5-10.5 х 7-8 μm.

Местообитание Расте в иглолистни и широколистни гори. Гъбата образува микориза с широк кръг дървесни видове, благодарние на което е разпространена по цял свят, като у нас се среща главно със смърч (Picea), бреза (Betula), бор (Pinus) и бук (Fagus) по планините. Плододава през лятото и есента.

Коментар Червената мухоморка е най-добре познатата гъба от детските илюстрации и фолклора. Тя се смята за силно отровна. (Източници: №1,2,5,6,7,8,9,10) Съдържа в себе си два алкалоида – мусцимол и иботенова киселина. Трябва да се отбележи, че съдържанието на мускарин в нея е незначително. Симптомите на отравяне са разнообразни и се проявяват сравнително бързо след 1 до 4 часа, но варират между отделни индивиди. Те включват гадене, потене, нестабилна походка, промяна в поведението, сънливост, халюцинации и други.

Някои хора консумират Червена мухоморка с цел да предизвикат халюцинации. Тази нейна черта е известна още от ритуалите на сибирски и финландски шамани. Други правят опити да обезвредят и консумират тази гъба като неколкократно изваряват и изхвърлят водата. Въпреки това, макар да са редки, има исторически сведения за причиняване на тежки отравяния и смърт. Прочетете повече за отравянето с Червена мухоморка в статията Синдром на невротропно гъбно отравяне.

От незапомнени времена мляко с натрошени вътре парченца Червена мухоморка се използва за борба с мухи и насекоми.

Сходни видове Сходен вид с червена шапка е ядливата Булка гъба (Amanita caesarea). При A. caesarea ламелите и пънчето са жълти, докато при A. muscaria те са бели. A. caesarea има волва под формата на торбичка, докато при A. muscaria волвата е сведена до брадавици обикалящи разширението в основата на пънчето.

Amanita regalis е един рядък вид Amanita, който се среща в иглолистни гори в северна и централна Европа. Той се различава от A. muscaria по това, че гуглата е кафява вместо червена и расте в асоциация само със смърч. Може да видите този вид в публикацията Гъби в Швеция.

Текста подготвиха В. Занев и П. Неделев.

Галерия Разгледайте допълнителни снимки в галерията.

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

Последна редакция на pavel от 10 Ноември, 2019 г.

Върни до горе