Amanita ochraceomaculata Neville, Poumarat & Fraiture
семейство Amanitaceae (Мухоморки)
У нас Няма име.
По света Amanite maculée d’ocre (френски).
Шапка Отначало конусовидна или звънчевидна, по-късно изпъкнала до плоска, с гърбица в центъра. Сива, сиво-кафеникава или бежова. Повърхността е суха, гладка и лъскава, понякога с остатъци от общо покривало, които са брадавичести и оцветени охрено-кафяви. Ръбът е набразден. Диаметър до 6 cm.
Ламели Бели, умерено гъсти и свободни (и отдалечени) от пънчето. Ръбовете са бели или светлосиви и финоназъбени.
Пънче Цилиндрично, в основата с волва, без пръстен. Бяло, понякога сивкаво в долната част, гладко или почти гладко. Височина до 10 cm.
Волва Бяла, тънка и нежна мембрана с форма на калъф в основата на пънчето. Покрита с бледоохрени или охрено-кафеникави петна или брадавици.
Месо Бяло, тънко. Без особени миризма и вкус.
Спори Споровият прашец е бял. Спорите са кълбовидни и с диаметър 9.5-13 μm (по Neville & Poumarat).
Местообитание Планински иглолистни гори със смърч (Picea abies). Плододава поединично или на групи. Сезон – лято. Вероятно често срещан вид, но са необходими повече наблюдения.
Коментар Неизвестна ядливост.
Сходни видове Amanita ochraceomaculata е вид сурогризка познат на науката отскоро (2000 г.). Има малки до средноголеми плодни тела и се открива в смърчовите гори. Важен белег е наличието на оцветени охрени или кафеникави петна или брадавици върху общото покривало. Този белег помага да се разграничи от други видове с подобни сиви шапки, като обикновената Сурогризка (Amanita vaginata), при които общото покривало е изцяло бяло.
Този и много други видове сурогризки са слабо проучени не само в България, но и в Европа. Ние се надяваме, че тази страница ще послужи повече гъбари да се запознаят с изследването и различаването на гъбите в тази трудна група.
Текста подготви П. Неделев.
Последна редакция на pavel от 10 Юни, 2021 г.
Leave a Reply