
Яйцевидна мухоморка (Amanita ovoidea). Висящите като сталактити остатъци от частичното покривало са важен белег.
Amanita ovoidea (Bull. : Fr.) Link
семейство Amanitaceae (Мухоморкови)
У нас Яйцевидна мухоморка.
По света Bearded Amanita (английски), Amanite ovoïde (френски), Eier-Wulstling (немски), Мухомор яйцевидный (руски).
Шапка Плодното тяло отначало е обвито с ципесто общо покривало. Шапката е с размери 10-20 (30) cm в диаметър. В младо състояние е яйцевидна или полукълбовидна, по-късно – разперена до почти плоска. Бяла, кремава до охрено-жълта, с редки, белезникави, бързо изчезващи брадавици.
Ламели Свободни, бели до жълтеникави.
Пънче С размери10-15 cm височина и 3-5 (7) cm в диаметър. Почти цилиндрично, в долната част – луковично удебелено. Бяло. Основата му е обхваната от белезникава или жълтеникава разкъсана волва (остатък от общото покривало). В горната част пънчето е с бял, широк, бързо изчезващ, ципест пръстен.
Месо Бяло.
Спори Елипсовидни, 10-12 х 6,5-7,5 µm , безцветни.
Местообитание Среща се на варовити и песъчливи почви в топли широколистни (главно дъбови) гори. Плодните тела са появяват в периода август – септември.
Разпространение в България Стара планина (Източна – над с. Влас), Родопи (Източни – над с. Воденци и с. Силен).
Природозащитен статус Видът е записан в Червения списък на гъбите и Червената книга на Република България с категория „Критично застрашен“ (CR).
Автор на описанието Мелания Гьошева.
Препратки към оригинала на статията:
Сходни видове Токсичната Amanita proxima образува по-малки плодни тела с бяла или кремавобяла шапка (5-12 (15) cm диам.), с широк и постоянен ципест пръстен и голяма охренопортокалова или кафеникава ръждивоохрена волва. Азиатската Amanita neo-ovoidea образува по-дребни плодни тела с белезникава шапка (7,5-13 cm диам.), която става златиста по време на пълната зрялост, има умерено устойчив пръстен, охреносива волва и малки спори 6,8-9 (12) х (4,2) 4,8-6,5 (7) μm). Смъртоносно отровните Amanita virosa, Amanita verna и Amanita verna var. decipiens са по-малки, имат по-устойчив пръстен и по-малка, крехка волва. (Източник: Книга за гъбите в Гърция, Γιώργος Κωνστανινίδης, “ΜΑΝΙΤΑΡΙΑ“, 2009. Текста преведе А. Грозданов.)

Яйцевидна мухоморка (Amanita ovoidea). Волвата е бяла, но може да пожълтее с остаряване или да се оцвети допълнително от почвата.
Последна редакция на pavel от 3 Декември, 2022 г.
Намерена в големи количаства на Сакар планина. Не документирах всички находки, защото не знаех, че е рядък вид от Червената книга.
Доколкото видях от страницата за A. proxima, е известна и от Сакар (или поне е снимана заедно с A. proxima, която е намерена около с. Щит), но това не е вписано на настоящата страница.
Снимките са на https://www.facebook.com/photo.php?fbid=10203999085671185&set=pcb.862615297117168. Координати N042°02’36.6 E026°25’28.3, околностите на с. Мрамор, в подлеса на рядка дъбова гора. Видът е определен (по снимки) от Michael Loizides.
На 29 декември 2019 Елеонора Димитрова съобщава в групата „Гъбите и гъбарите“ за находка на Amanita ovoidea близо до Варна. Гъбата е наблюдавана и снимана от група любители гъбари на 28 декември.
Вчера Веселин Койчев публикува в групата „За гъби“ снимки на група от гъби, които той определя като Amanita ovoidea. Описва местоположението като дъбова гора на около 100 m н.в. в района на Свиленград.