Amanita phalloides (Vaill. ex Fr.) Link
семейство Amanitaceae (Мухоморкови)

У нас Зелена мухоморка, Пакостница.

По света Death cap (английски), Amanita phalloide (френски), Grüne Knollenblätterpilz (немски), Бледная поганка (руски).

Шапка Отначало кълбовидна, после яйцевидна, полукълбовидна или изпъкнала и накрая плоска. Маслиненозелена, тревистозелена, жълто-зеленикава, жълто-кафеникава или почти бяла, като центърът е по-тъмен от ръба. Цветът варира в големи граници. Повърхността, най-често гола, е гладка, суха и лъскава или лепкава. Само в редки случаи може да е покрита с едри, бели, парцалести остатъци от общо покривало. Ръбът е ненабразден. До 15 cm в диаметър. Срещат се екземпляри с изцяло бели шапки, лишени от зеленикав тон. Тези форми се описват в литературата като отделен вариетет – Amanita phalloides var. alba.

Ламели Бели, нагъсто разположени и свободни от пънчето.

Пънче Цилиндрично, в основата обхванато от остатъка от общото покривало (волва), с пръстен. Бяло, в близост до основата с белезникави или бледозеленикави ивици. Гладко. Височина до 12 cm.

Пръстен Широк, висящ и траен. Бял до жълтеникав. Горната повърхност е фино набраздена вертикално.

Волва Бяла мембрана, с торбеста форма, обгръщаща основата на пънчето. Отвътре често е зеленикава. Понякога е скрита в почвата под горската шума.

Месо Бяло, плътно, с неприятна сладникава миризма, особено при стари гъби. (Не опитвайте вкуса!)

Спори Споровият прашец е бял.

Местообитание Расте както в широколистни, така и в иглолистни гори. Образува микориза с разнообразни видове дървета, но у нас се среща най-често с дъб (Quercus), бук (Fagus), габър (Carpinus) и други широколистни дървета. Плододава поединично или на групи през лятото и есента (VI-XI). Зелената мухоморка произхожда от Европа, но се е разпространила на всички останали континенти без Антарктида (поради отсъствието на микоризни растения).

Коментар Зелената мухоморка е смъртоносно отровна гъба. (Източници: №1,2,5,6,7,8,9,10) Въпреки годините изследвания върху токсините, съдържащи се в нея, все още не е открит антидот на въздействието им. Основният причинител на смърт е токсинът алфа-аманитин. Черният дроб и бъбреците се засягат най-много и често единственият начин да се избегне смъртта е трансплантация на орган. Симптомите на отравяне настъпват след 6 до 24 часа. Смъртността при отравяне със зелена мухоморка е от 50 до 90 процента и шансовете за оцеляване са свързани с навременната диагностика. Прочетете повече за Синдрома на фалоидно гъбно отравяне в статията за Отравяне с гъби.

Сходни видове Зелената мухоморка може да бъде сбъркана с печурки (Agaricus spp., например Охрената горска печурка, Agaricus sylvicola, с бяла шапка и жълти петна), от които се различава най-лесно по цвета на ламелите, които са бели при A. phalloides и кафяви при печурките. Освен това, при A. phalloides, както при други опасни видове мухоморки, има торбеста волва в основата на пънчето. Най-голяма опасност съществува при млади и неразвити плодни тела на A. phalloides, когато те са все още покрити от бялото общо покривало и наподобяват млади печурки.

Също така, по цвета на шапката мухоморката може да се смеси с гълъбки със зелени шапки (Зелена гълъбка – Russula virescens, Тревистозелена гълъбка – Russula aeruginea и др.), при които отсъства както пръстен, така и волва.

Текста подготвиха В. Занев и П. Неделев.

Галерия Разгледайте допълнителни снимки в галерията.

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

Последна редакция на pavel от 7 Юни, 2018 г.

Върни до горе