Amanita proxima Dumée
семейство Amanitaceae (Мухоморкови)
синоним Amanita ovoidea var. proxima (Dumée) Bon & Courtec.
У нас Няма име.
По света Amanite à volve rousse (френски).
*Видът беше намерен за първи път в България от Николай Апостолов през октомври 2013. Следва неговото описание на находката.
Шапка Бяла до белезникава, диаметър 8 cm, ненабраздена по ръба, леко гланцирана.
Ламели Белезникави, гъсти, несвързани с пънчето.
Пънче Високо 11 cm, вкореняващо в основата, леко закривено в долната си част, удебелението – 3.5 cm, най-тясно по средата на височината си – 1 cm, плътно с нежен закрепен пръстен в горната част и копринени люспи под него.
Волва Жълто-кафява до оранжева отвън, с едри, редки и заострени люспи, кожеста; отвътре – бяла; достига 2/3 от височината на пънчето.
Месо Бяло, с траен мирис на ряпа.
Спори Споров отпечатък кремав.
Местообитание Редколесие на космат дъб (Quercus pubescens). Излужена почва. Сакар, село Щит, община Свиленград.
*Amanita proxima се среща в страните на брега на Средиземно море в гори от дъбове (Quercus ilex, Quercus coccifera, Quercus pubescens), алепски бор (Pinus halepensis), мастиково дърво (Pistacia lentiscus) и кипариси (Cupressus). Плододава през есента и началото на зимата.
Сходни видове По същото време на годината и обикновено в същите гори Amanita proxima се намира успоредно с Яйцевидната мухоморка (Amanita ovoidea). A. ovoidea има волва с бял до кремав цвят, висящи от ръба на шапката остатъци от общо покривало и слабо изразен, нетраен пръстен.
Коментар на manatarka.org Силно отровна. (Източници: №6,9,10,15, „Acute renal insufficiency caused by Amanita proxima poisoning: experience of the Poison Center of Marseille“ de Haro L, Jouglard J, Arditti J, David JM) Прочетете повече за Синдрома на забавено увреждане на бъбреците.
Галерия Разгледайте допълнителни снимки в галерията.
Последна редакция на pavel от 10 Май, 2014
Leave a Reply