Amanita strobiliformis (Paulet ex Vittad.) Bertill.
семейство Amanitaceae (Мухоморкови)

синоним Amanita solitaria sensu NCL

У нас Шишарковидна мухоморка, Дрипава мухоморка.

По света Warted Amanita (английски), Amanite solitaire (английски), Fransiger Wulstling (немски), Мухомор шишковидный (руски).

Шапка Отначало кълбовидна, по-късно изпъкнала и накрая плоска. Бяла, бежова или бледосива. Покрита с многобройни, парцалести или брадавичести остатъци от общо покривало с бял, сивкав или тъмносив цвят. Тези остатъци са трайни и се отстраняват трудно. Ръбът е ненабразден, на места с висящи парцалчета от частично покривало. Диаметър до 20 cm.

Ламели Бели до кремави, гъсти и несраснали с пънчето. Ръбовете носят малко парцалчета.

Пънче Вкореняващо се. Цилиндрично, в основата с разширение наподобяващо луковица. Има остатъци от общо покривало (волва) и пръстен. Бяло. Над пръстена повърхността е фино набраздена вертикално. Под пръстена повърхността е груба и неравна, често люспеста. Височина до 18 cm.

Пръстен Широк, но грубо накъсан, увиснал. Бял. Горната повърхност е гладка или покрита с плитки бразди, които продължават нагоре по пънчето. Долната повърхност е пухеста.

Волва Под формата на бели или сивкави, едри брадавици разположени в редици около горната част на удебелението на пънчето.

Месо Бяло, плътно и дебело. Със слаба миризма на ряпа и без особен вкус.

Спори Споровият прашец е бледокремав. Спорите са елипсовидни, с размери 10-14 х 7-9 μm.

Местообитание Широколистни гори. Расте предимно на варовита почва и предпочита топли места. Гъбата се среща сравнително рядко у нас. Плододава поединично или на малки групи през лятото и есента.

Природозащитен статус Видът е записан в Червения списък на гъбите и Червената книга на Република България с категория „Застрашен“ (EN). Повече информация можете да намерите в електронното издание на Червената книга.

Коментар Някои автори смятат тази гъба за ядлива. (Източници: №5,7,9,10) Ние препоръчваме да се избягва консумацията, поради това че е рядка и слабо позната и съществуват близки отровни видове.

Сходни видове Amanita strobiliformis е едра гъба с характерен външен вид. Важни белези са парцалестите остатъци от общо покривало по шапката, висящите парцалчета по ръба на шапката, накъсаният пръстен и основата на пънчето с форма на луковица.

Amanita echinocephala (Шипоглава мухоморка) е сходен вид с пирамидални остатъци от общо покривало, без парцалчета по ръба и с добре оформен пръстен. Този вид е рядък, но има склонност да обитава същите местообитания като A. strobiliformis.

Amanita vittadinii (Едролюспеста мухоморка) има шапка с множество ситни брадавици, добре оформен пръстен и пънче с множество люспи. Пънчето на този вид няма луковица в основата. Расте сред треви на открити места.

Amanita ovoidea (Яйцевидна мухоморка) има частично покривало, което не оставя траен, широк пръстен. Освен това има волва под формата на торбичка.

Отровни мухоморки с бял цвят като Amanita verna (Бяла мухоморка), Amanita virosa (Бяла леплива мухоморка) и други имат волва под формата на торбичка в основата на пънчето.

Текста подготви П. Неделев.

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

Последна редакция на pavel от 3 Декември, 2022 г.

Върни до горе